О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 09,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 45 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по 2 касационни жалби – на А. за с. к. /АСлПК/ ч. юрисконсулт Б. Д. и “Д” Е. ч. адвокат И срещу решение № 1075/25.07.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д № 916/2008 г.
АСлПК обжалва решението на САС в отхвърлителната му част, а “Д” Е. обжалва въззивното решение в уважителната му част. И в двете жалби са поддържат оплаквания за неправилност, а основанията за допускане на касационно обжалване са както следва: АСлПК – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а „Д” Е. – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 и ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационните жалби, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от АСлПК срещу “Д” Е. по чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. След частична отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с решение на ВКС, с обжалваното си решение № 1075/25.07.2009 г. САС оставя в сила първоинстанционното решение по иска по чл.92 ал.1 ЗЗД, уважаващ същия за сумата 87529.40 щ.д. – разликата от 12470.60 щ.д. до 100000 щ.д., по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата 9811.50 щ.д. – разлика от 1400.63 щ.д. до 11212.13 щ.д. със съответните разноски, отменява решението на СГС, уважаващо иска по чл.79 ал.1 ЗЗД и постановява друго решение отхвърлящо този иск. Отношенията между страните са по сключен приватизационен договор от 01.09.1999 г. и поети задължения по същия от „Д” Е. по инвестиционна програма, но неизпълнени. САС е приел, че искът по чл.92 ал.1 ЗЗД е основателен, доколкото ответникът не е изпълнил инвестиционната програма и дължи договорената неустойка и лихва за забава. Приел е също, че ответникът не може да реализира уговореното в чл.27 вр. чл.23 от приватизационния договор и „бизнес-програмата” – неразделна част от договора, тъй като на място е реализиран нов обект, вкл. изграден басейн, което прави обективно невъзможно реализиране на уговореният друг строеж.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По касационната жалба на АСлПК: Този касатор формулира следния въпрос: „Следва ли да се отхвърли искът за реално изпълнение поради обективна невъзможност, без да е отчетено нивото на развитие на науката и техниката”. Касаторът формулира въпрос с оглед необходимост от нови доказателства и преценка на същите, което не може да се обсъжда на настоящия етап, тъй като законът регламентира различни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и за самото касационно обжалване по чл.281 ГПК и различен ред за произнасяне по същите. Независимо от това, не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за наличие на който касаторът не излага никакви съображения. Ето защо по тази касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
По касационната жалба на “Д” Е. <Еоод&@Е. : Този касатор визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но по същество излага доводи за неправилност по чл.281 ГПК. Като въпрос по чл.280 ал.1 ГПК формулира този за действията, които „могат да се отнесат към понятието инвестиция и съответно дали действията извършени от него представляват инвестиция, както и коя от страните и в кой момент е имала право да избере конкретните действия, които да представляват изпълнение”. Така както е формулиран, този въпрос предполага фактологично уточнение и обсъждане на събраните по делото доказателства, каквото е извършено от решаващият съд, но каквото не влиза в компетентността на настоящата инстанция и на този етап. Следователно не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не се сочи задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/, освен ТР №30 от 1981 г. на ОСГК на ВС, неотносимо към въпроса за инвестиции и ТР №1 2001 г. ОСГК на ВКС, също неотносимо към разрешаване на така формулирания въпрос , не се мотивира и наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС и по тази касационна жалба.
С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат направените пред настоящата инстанция разноски и на двете страни.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1075/ 25.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по т.д № 916/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.