O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 21.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1089/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 1417/21.04.2011 година на М. К. Ч., К. Б. Ч., Т. К. Ч. и И. К. Ч., всичките от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. Ю. от АК-Б. срещу въззивно Решение No 279/14.02.2011 година по гр. възз. д. Nо 1187/2008 година на ОС-Благоевград.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е обезсилил решението на първата инстанция по иска по чл. 30 ал.1 ЗН за намаляване на накърнена запазена част чрез отмяна на дарение по НА Nо */1999 година и в частта , с която е прието за установено , че Т. Ч. и И. Ч. са собственици по наследство от Й. Ч. общо на 3.47 кв.м. идеални части от на магазин в [населено място] и производството е прекратено досежно заявения инцидентен положителен установителен иск, а в останалата обжалвана част решението на първата инстанция е отменено и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено, че Й. П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници с обща запазена част на 12.41/147.70 идеални части, а С. И. Ч. е собственик по договор за покупко-продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 идеални части от дюкянско/ магазинно /помещение , находящо се в жилищната сграда [населено място], ул.”М.’, построена в УПИ *, имот пл. Nо *, в кв. * по плана на града, отменени са НА Nо */1994 година и НА Nо */1994 година в посочените части, присъдени са разноски по делото.
С касационната жалба на касаторите М. К. Ч., К. Б. Ч., Т. К. Ч. и И. К. Ч. се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно като постановено при допуснато нарушение по приложение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на т.9 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС по въпроса за допустимостта да бъде „поправена искова молба „ във въззивната инстанция с промяна както на основанието чрез въвеждане на нов правопораждащ юридически факт, така и на заявеното искане касаещо възстановяване на запазена част, по въпроса за забраната за влошаване положението на жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.14 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС, а по въпросът за допустимостта да се отмени констативния нотариален акт с който е обективирано дарение произнасянето на окръжният съд е в противоречие практиката на съдилищата , като пример се сочи Решение Nо 113/14.11.2008 година по гр.д. Nо 3789/2007 година на 3 отд. на ГК.
С касационна жалба вх. Nо 991/21.03.2011 година на З. И. Ш. и М. И. Д., чрез адв.Г. Б.- Я. от АК-Б. се обжалва Решение Nо 279/14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1187/2008 година на ОС-Благоевград , в частта , с която е признато за установено, че Й. П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници със запазена част на 12.71/147.70 ид. части от дюкянско / магазинно/ помещение , намиращо се в жилищна сграда [населено място], [улица], отменен е частично НА за дарение Nо */ 1994 г. и констативен НА Nо */1994 г..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно , поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на съдебното решение при допуснато от въззивната инстанция , под формата на уточнение на исковата молба , изменения както на обстоятелствената част на иска , така и на заявения петитум и за допустимостта в тази инстанция да се изтъква нов юридически факт като ново основание на иска , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.9 на ТР 1/ 2001 година на ОСГК на ВКС , както и с Решение Nо 180/07.03. 2000 година по гр.д. Nо 665/1999 година на ВКС-I отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса за допустимостта да се влоши положението на обжалващия, тъй като произнесеното решение на въззивния съд е в противоречие с т.14 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС.
По въпроса може ли да се обезсилва по реда и на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ нотариален акт , който инкопропира сделка , е налице противоречива съдебна практика- Решение Nо 1113/14.11.2008 година по гр.д. Nо 3789/2007 година на ВКС-III отд., който въпрос следва да бъде уеднаквен с произнасяне от страна на ВКС, основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че въпросът по пасивната легитимация на ответниците по заявен положителен установителен иск за собственост в рамките на наследствени права, които са в обем на идеална част от неликвидирана съсобственост с другите съсобственици , налага ли участието на всички титуляри на съсобствеността, липсва съдебна практика, обстоятелство обуславящо допустимостта на обжалването.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация В. С. И..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК , но с оглед на данните за данъчната оценка на спорния недвижим имот / л. 126/ от първоинстанционното производство, по Удостоверение Nо 1054/ 24. 09. 2002 година от 1659.60 лв. за целия търговски обект/ магазин/ в [населено място] [улица]Nо 15 , се налага извода , че за цена на заявения установителен иска за собственост , изчислена съобразно на действащите към датата на предявяване на иска , според действащите правила на ГПК към предявяване на иск 08.02.2001 г., от 553.20лв.- арг. от чл. 55 ал. 1 б.”б” ГПК / отм./.
При посочените данни , обосноваващи цена на иска над минимално определената такава от 5000 лв. като праг за допустимост на касационното обжалване според чл. 280 ал.2 ГПК, редакция на закона ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
С касационната жалба , касаторите са представили актуална данъчна оценка с Удостоверение Nо 11-00-256/1/ от 21.04.2011 година , визираща стойността на 8.37 кв.м. , от която , според изложението им , може и следва да бъде направен извод , че стойността на 1 кв.м. е 289.45 лв. или , че цената на иск за установяване на правото на собственост на идеална част от 24.82/147.70 кв.м. е 7 184.15 лв. Тези доводи не могат да бъдат изцяло приети, тъй като цената на иска е онази цена , изчислена по действащите правила към датата на завеждане на иск. Но дори и да би могло , ВКС да съобрази новата данъчна оценка , то цената на иска следва да бъде изчислена винаги според старите , а не новите правила на ГПК/ последните като процесуални правила нямат обратно действие/ или цената на иска би била , според чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ ? от посочената оценка т.е. в стойностно изражение – 1796.04 лв. Т.е. тази цена на иска отново не може да обуслови допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 1417/21.04.2011 година на М. К. Ч., К. Б. Ч., Т. К. Ч. и И. К. Ч., всичките от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. Ю. от АК-Б. срещу въззивно Решение No 279/14.02.2011 година по гр. възз. д. Nо 1187/2008 година на ОС-Благоевград и по касационна жалба вх. Nо 991/21.03.2011 година на З. И. Ш. и М. И. Д., чрез адв.Г. Б.- Я. от АК-Б. срещу въззивно Решение Nо 279/ 14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1187/2008 година на ОС-Благоевград , в частта , с която е признато за установено, че Й. П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници със запазена част на 12.71/147.70 ид. части от дюкянско / магазинно/ помещение , намиращо се в жилищна сграда [населено място], [улица], отменен е частично НА за дарение Nо */ 1994 г. и констативен НА Nо */1994 г.
Връща касационните жалби като процесуално недопустими , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :