О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 17.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №70 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Апелативна прокуратура – П. срещу решение от 24.10.2012г., постановено по гр.д.№1084/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2012г. по гр.д.№474/2012г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от П. А. М. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. А. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на П. А. М. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20 НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане за срок до 72 часа за времето от 20.11.2008г. до 21.11.2008г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Апелативна прокуратура-П., участваща по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и доказателства и че поставения правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер – решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение. Касаторът участва по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ и не дължи държавна такса за обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.10.2012г., постановено по гр.д.№1084/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: