О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 807 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. от гр. С., приподписана от служебен защитник адв. А срещу решение от 19.05.2008г. по гр. д. № 362/2006г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б отделение, с което е оставено в сила решение № 310/01.12.2001г. по гр. д. № 8586/1998г. на Софийски районен съд, 28 състав в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените срещу „И” А. , гр. С. искове за заплащане на сумата 1 365 лв. – неустойка за забава по чл. 9 от договора от 21.06.1994г., и сумата 2 500 лв. – лихва за забава за периода от 09.06.1996г. до 22.12.1998г. като неоснователни и недоказани.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като в молба, депозирана пред СГС на 12.05.2009г. чрез служебния защитник, уточнява, че е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 86 ЗЗД. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по прилагането на чл. 86 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение № 1528/31.07.2003г. по гр. д. № 1285/2002г. на ВКС, IV г. о. и решение № 17/16.03.2009г. по гр. д. № 2558/2007г. на ВКС, III г. о.
Ответникът „И” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради това, че не са посочени пороците на решението, а изложените основания за допускане на касационно обжалване касаят материалноправен въпрос, относно който въззивното решение не се оспорва. Инвокира и евентуални доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в молбата към нея се прави оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 86 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 500 лв. – лихви върху обезщетението за неизпълнени и некачествени СМР, Софийски градски съд е приел, че ищците не са представили по делото покана до ответника за плащане на дължимите суми за обезщетение, а такава е необходима, за да бъде поставено дружеството в забава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил договора, анекса от 10.02.2007г. и останалите доказателства и въз основа на тях е стигнал до извода, че не е установено виновно неизпълнение от страна на ответника, забавата се дължи на причина, за която ответникът не отговаря, поради което съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 13 от договора той не носи отговорност за невъзможността за изпълнение в първоначално уговорения срок, като впоследствие задължението се е трансформирало в безсрочно.
Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС, или се решава противоречиво от съдилищата, или е означение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от касационната жалба, изложението към нея или мотивите на решението, а може само да го уточни и конкретизира съобразно твърденията и доводите на касатора. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД касаторът не е посочил релевантния за спора правен въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД материалноправният въпрос касае наличието на покана за плащане на дължимите обезщетения. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция се е съобразила със закона и постоянната практика на ВКС, респективно ВС, съгласно които, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Преценявайки събраните доказателства, решаващият съдебен състав е стигнал до извода, че такава покана не е представена по делото.
Въпросът „дали исковата молба се приема за покана за плащане” е важен, но не е от значение за конкретния случай, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл. Действително с исковата молба е направено искане за присъждане на законната лихва от 09.06.1996г. до окончателното плащане на обезщетенията за неизпълнени и некачествени СМР, което включва, както лихвата за забава за периода 09.06.1996г. – 22.12.1998г. в претендирания размер 2 500 лв., предвид направеното с молбата от 22.12.1998г. уточнение, така и законната лихва от 22.12.1998г. до окончателното плащане на сумите. По искането за присъждане на законната лихва след подаване на исковата молба и направеното уточнение – от 22.12.1998г. до окончателното плащане на сумите, първоинстанционният съд не се е произнесъл и ищците не са подали молба за допълване на решението със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на главниците. Във въззивната жалба също няма направено такова искане, а изрично с молба от 19.02.2002г. е уточнено, че жалбата е в частта, с която се отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 500 лв. – лихва за забава за времето от 09.06.1996г. до 22.12.1998г., с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 1 365 лв. – неустойка, както и в частта, с която съдът не се е произнесъл по претенцията за левовата равностойност от 2 000 щ. д. и за сумата 600 000 неденоминирани лева – пропуснати ползи. Поради това във въззивното решение няма произнасяне за законната лихва върху обезщетението за неизпълнени и некачествени СМР, считано от 22.12.1998г. до окончателното плащане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са направени и поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2008г. по гр. д. № 362/2006г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.