О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 08.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1427 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Билдфайн Инвест”ЕООД, [населено място] срещу Решение № 15 от 24.01.2018г. на АС Пловдив, ГО, 2 състав. С него е потвърдено решението по гр.д. № 78/2016г. на Старозагорския ОС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу „Еликон”ООД, [населено място] иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Предмет на иска е заплащане на сумата 50 000лв. като причинена вреда – заплатена от „Билдфайн Инвест”ЕООД като продавач по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.2016г. неустойка на купувача /”Менкаура”ЕООД/ за неосъществената сделка при отказ на купувача от този договор поради предявяване на иск по чл.135 ЗЗД от „Еликон” ООД за признаване за недействителен по отношение на „Билдфайн Инвест”ЕООД и „ГУСВ” ЕАД на договора от 11.08.2015г. /нот.акт № 96, нот.дело№ 343 на нотариус Ст.Ч./, по силата на който длъжникът на „Еликон” ЕООД – „ГУСВ”ЕАД е продал на „Билдфайн Инвест”ЕООД същия недвижим имот.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила-непроизнасяне по искането за приемане на представеното с въззивната жалба на „Билдфайн Инвест”ЕООД писмено доказателство – решението на първата инстанция по иска по чл.135 ЗЗД; неизпращане на въззивника на препис от отговора на въззиваемия; непроизнасяне по наведените оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че отделните предпоставки на иска не са доказани и непроизнасяне по наведените оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила; погрешна правна квалификация на предявения иск. Твърди се и, че изводите на въззивния съд за липса на доказателства, че неустойката съставлява действителна вреда за „Билдфайн Инвест”ЕООД, са неправилни и не отговарят на установената по спора фактическа обстановка, тъй като приетата по делото счетоводна експертиза е установила, че в счетоводството на „Билдфайн Инвест”ЕООД и в счетоводството на купувача по предварителния договор „Менкаура”ЕООД, плащанията са отразени.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването Обвързан ли е въззивният съд от наведените оплаквания във въззивната жалба и дължи ли произнасяне по тях или следва да извърши единствено пререшаване на спора по същество. Въведената допълнителна предпоставка е чл.280,ал.1,т.1, предл последно ГПК като са цитирани и представени актове по чл.290 ГПК.
В писмен отговор „Еликон”ООД оспорва жалбата и счита искането за допускане на касационното обжалване за неоснователно.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната жалба на ищеца е съдържала оплаквания, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е погрешна. Поддържано е, че искът следва да се квалифицира само по чл.45 ЗЗД, тъй като юридическото лице разполага със самостоятелна правосубектност и вредите са причинени от самото дружество „Еликон”ООД, което е предявило иска по чл.135 ЗЗД. Въззивникът е оспорвал правилността на изводите на окръжния съд, че отделните предпоставки на иска не са доказани и съображенията, че не се установява причинно следствената връзка между претърпяна вреда и поведението на ответника. Позовал се е и на нарушаване на съдопроизводствените правила при анализа на събраните доказателства и игнориране на обстоятелството, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД е бил отхвърлен на първа инстанция. Към въззивната жалба е бил представен препис от първоинстанционното решение по иска по чл.135 ЗЗД, но в откритото съдебно заседание страната е заявила, че доказателствени искания няма.
Въззивната инстанция е съобразила твърденията в исковата молба: че „Билдфайн Инвест”ЕООД е закупило от „ГУСВ”ЕАД подробно посочен недвижим имот в [населено място], ул.”Кенали” с площ от 4 295кв.м.; че между „Билдфайн Инвест”ЕООД и „Менкаура”ЕООД е сключен предварителен договор за продажба на този имот на 05.02.2016 г.; че с исковата молба вх.№ 1081/26.01.2016 г., вписана на 26.02.2016 г. „Еликон”ОДД е предявило иск против „Билдфайн Инвест”ЕООД и „ГУСВ”ЕАД за прогласяване относителната недействителност на договора от 11.08.2015 /нот.акт № 96/ по реда на чл.135 ЗЗД. Констатирала е, че тези обстоятелства не са спорни. Обсъдила е довода в исковата молба, че предявяването на исковете против „Билдфайн Инвест”ЕООД и „ГУСВ”ЕАД е причинило вреда на ищеца, тъй като купувачът по предварителния договор от 05.02.2016г. се е отказал от него и продавачът го е обезщетил с неустойка. Преценявано е и представеното писмо изх. № М – 0031/21.03.2016г., с което „Менкаура”ЕООД е заявило отказ от предварителния договор от 05.02.2016 г. и е поискало заплащането на сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка.
От правна страна е прието, че не е установено твърдяното противоправно поведение на ответника. Обосновано е, че предявяването на иск за защита на твърдяни права не е противоправно действие, а е част от възможнастта правните субекти да защитят своите интереси. Счетено е, че при отсъствие на установена злоупотреба с права, само действито по завеждането на иск няма противоправен характер.
Мотивиран е и правен извод за недоказаност на другия елемент от фактическия състав на деликта – вредата. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства, че имуществената сфера на ищеца е намалена със сумата от 50 000лв. Този извод е основан на приложеното копие от банкова референция № 29.06.2016г., съгласно което, на „Менкаура“ ЕООД е преведена сумата от 50 000лв. от „Копекс и ко“ ЕООД, плащането става по нареждане на „Билдфайн Инвест”ЕООД и сумата е за договорна неустойка. Прието е че този документ не съдържа данни за неустойка по кой договор /дата страни и предмет/ става дума. Анализирано е, че дори да се приеме, че платената от „Копекс и ко“ ЕООД на „Менкаура“ ЕООД сума действително е неустойка за неизпълнение на предварителния договор от 05.02.2016г., няма доказателства, че „Билдфайн Инвест”ЕООД я е възстановило на платеца, с което е мотивирано, че не е установено настъпването на твърдяната материална вреда за ищеца.
Обоснован е крайният общ извод, че ищецът, който носи доказателствена тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата за осъществено противоправно действие от страна на ответника и че му е причинена вреда от това действие, не е установил тези релевантни за спора факти.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Формулираният от касатора въпрос е съществото си твърдение за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и даването на отговор съставлява искане за проверка на правилността на атакувания акт, която може да се извърши едва след допускане на касационното обжалване, но не и да се осъществи във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формирането на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Поставения от касатора въпрос, освен че съставлява оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения /което е основание за касиране на решението по чл.281,т.3 ГПК, а не общо основание за допускане на касационното обжалване/ е поставен формално и без обосновка кои оплаквания на касатора са останали необсъдени. Поради това този въпрос /дори да бъде счетен за правен/ не е обуславящ, а хипотетичен, поради което не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Необосноваването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, съгласно същото тълкувателно решение, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 5 100лв. за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 15 от 24.01.2018г. на АС Пловдив, ГО, 2 състав.
Осъжда „Билдфайн Инвест”ЕООД да заплати на „Еликон”ООД сумата 5 100 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: