1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 868 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „И. К. С. Ве Т.”Л., със седалище в Република Т.,представлявано от Х. Т. чрез адв. И. Д. от АК –П. срещу решение № 142 от 24.10.17г.по в.гр.дело № 357/17г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 108 от 21.04.17г.по гр.дело № 249/15г.на Окръжен съд – Търговище.С него е отхвърлен искът на същата страна,предявен срещу В. В. Г. от [населено място] и С. А. Й. от [населено място], общ.О., обл.Т., за връщане на изброените в решението златни бижута, получени без правно основание от първия ответник на 15.03.2010г. и 2.11.2010г.в магазин на ищеца в [населено място],на основание чл.77 и чл.583-586 от Закона за задълженията на Република Т. – за втория ответник.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; 2.За доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Сочи и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Г. чрез пълномощници адв.А. Б. и адв.Н. П. счита,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Предявен е иск срещу В. Г. с твърдения,че е получил в магазина на ищеца в [населено място] златни бижута, с общ грамаж 1300 гр, които са му били предадени без основание.Искът срещу втория ответник С. Й. е основан на твърдения, че той се е задължил да отговаря солидарно с първия,като встъпи в задължението му за връщане на движимите вещи, получени без основание.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът е търговско дружество,със седалище и адрес на управление в Република Т.,както и че ответниците имат обичайно местопребиваване в Република България.Преценил е, че е налице обща компетентност на българския съд съгласно чл.1 ал.1 т.1 вр.с чл.4 ал.1 т.1 вр.с чл.48 КМЧП за разглеждане на настоящия спор,а приложимото материално право съгласно чл.111 ал.1 КМЧП е турското, съответно правното основание на иска срещу първия ответник е чл.77 от турския Закон за задълженията,а срещу втория – чл.583 -586 от същия закон.
Изложени са съображения,че в тежест на ищеца е било да установи факта на предаване на претендираните движими вещи,както и липсата на основание за получаването им от ответника.От анализа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод,че фактът на предаване на вещите и получаването им от ответника, е останал недоказан.Посочено е, че представените справки за пребиваването на последния в Т. на съответните дати не е достатъчно да установи фактическото предаване на вещите, както и свидетелските показания на св.Искания И..Същата е твърдяла,че В. Г. е постоянен клиент на магазина от дълги години, като е купувал златна бижутерия на едро.На конкретните дати, по нареждане на ищеца, му предала процесните златни бижута с уговорката да се разберат със собственика допълнително за цената,без да издаде документ,но записала количествата и видовете бижута в своя тетрадка, която не е представена като доказателство по делото.Според въззивния съд представения по делото запис на заповед не притежава реквизитите по чл.535 т.2,т.3 и т.4 ТЗ за действителност като ценна книга.Не може да се цени и като признание за дълга,защото не е направено пред кредитора,а пред трето лице – св.И..
С оглед на изложеното въззивният съд е приел,че поради липсата на доказателства за настъпило имуществено разместване, не е осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,не е разрешен в противоречие със задължителната практика,в т.ч. и с приложените към изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. В мотивите на обжалваното решение съдът е преценил правнорелевантните факти, обсъдил е доказателствата, въз основа на които ги е приема за установени или неосъществили се.Обсъдени са и доводите на страните,които имат значение за решаване на делото.Съдът се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощията си по чл.269 ГПК.
Въпросът за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ е неотносим.Посочен е във връзка с тетрадката, в която свидетелката е записвала предадените количества злато, но която не е представена като доказателство по делото и съответно не е ценена от съда като частен свидетелстващ документ.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК / изм. в ДВ бр.86/17г./ за допускане на касационно обжалване. Според него въззивното решение се допуска до такова обжалване при очевидна неправилност. Преценката за очевидна неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези, водещи до неговата неправилност /касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК/, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на пороците, водещи до неправилност. Това са нарушенията на императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, които ограничават правото на защита и съответно нарушават равенството на страните в процеса, достъпа до справедлив и безпристрастен съд, когато липсват мотиви или те са толкова неясни, че не може да се провери правилността на решението,както и при наличие на явна необоснованост на обжалваното пред ВКС въззивно решение,когато изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила.В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 24.10.17г.по в.гр.дело № 357/17г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.