О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 09.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3262 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТПК „А. 92” [населено място] против решение № ІV-12 от 17.02.2015г. по гр.д.№ 1863 /2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 164 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 220/2013г. на РС-Поморие. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск да се признае за установено по отношение на наследници на Л. С. К., че кооперацията е собственик на поземлен имот с идентификатор 57491.505.51 по КК на [населено място], одобрена на 29.04.2009г. с площ 1200 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, уреждащ института на придобивната давност и реституцията по ЗСПЗЗ, както и на нормата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, за нарушение на правилото на чл. 17, ал.2 ГПК и за допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Инвокира се и оплакване за необоснованост на извода, че ответниците са придобили правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ. Според касатора, те не установяват наследодателят им да е притежавал процесния имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е по установителен иск за собственост, ищецът да се брани с възражение за незаконосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ тъй като наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота към момента на колективизацията. 2. следва ли в това производство съдът да проведе косвен съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост на ответниците, може ли тази преценка да включва и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, приложим ли е чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, ако не е доказана идентичност между притежавания преди колективизацията имот и възстановения. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Р № 38/18.02.2015г. по гр.д.№ 5208/2014г. Р № 125/27.05.2014г. по гр.д.№ 114/2014г. на ВКС, Р № 4690/21.10.2013г. по адм.д.№ 19/2013г. на РС-Разлог и ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. Р № 304/23.12.2009г. по кахд/305/2009г. на АС-Смолян, Р № 450 /03.04.2013г. по гр.д.№ 678/2011г. на ВКС І гр.о. Р № 178/29.05.2012г. по гр.д.№ 1245/2011г. на ВКС. І гр.о. и Р № 835 06.10.2010 г. по гр.д.№ 632/2010г. на ВКС ІІ гр.о. .
Ответникът по касация А. С. Г. моли да не се допуска до касационно обжалване възивното решение
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
На 11.07.1945г. е регистрирана Трудово производителна бъчварска кооперация „К. Б.”, а на 12.07.1949г. е регистрирана „Мебелно строителна столарска трудово производителна кооперация „О.”. На 24.10.1959г. ТПК „К. Б.” се влива в ТПК „О.”, която с решение от 05.01.1993г. е променила наименованието си в ТПК „А. 92”. Тя е предявила установителен иск за собственост за имот с идентификатор 57491.505.51 по КК на [населено място], одобрена на 29.04.2009г. с площ 1200 кв.м., който твърди, че е придобила по давност, а в хода на производството като придобивно основание посочила и предоставяне от народния съвет. Този имот е част от имот 1469 по плана от 1988г., записан на името на ТПК „О.”, а по предходния план от 1968г. е част от имот 1249 със същото записване. По плана от 1954 г. част от този имот е заснет за първи път като имот 1253, който не е записан на никой в разписната книга. /По-късно е вписано името на Х. Б., но без документ на собственост. Тя няма и родствени връзки с ответниците./ С продавателен акт от 1909 г. Л. С. К. купува лозе от 1,2 дка при описани граници. Той умира на 03.08.1916г. и към настоящия момент негови наследници са ответниците. По първия кадастрален план от 1954 г. част от имота, според СТЕ е заснета като имот 1253. Обстоятелството, че заснетият имот е с по-малка площ от купения не изключва идентичността. Констатациите на вещото лице за идентичност не са опровергани с други доказателства. Имотът не е записан на негово име, но по делото е представен протокол за замяна от 20.02.1949г., от който по т. 136 е видно, че за упълномеряване блокове на ТКЗС от Н. Л. е взето лозе от 1,5 дка в м. „П.”, в която се намира и процесния имот, а е получил в замяна лозе със същата площ в м. „К.”. В протокола не са вписани граници. Един от наследниците – С. Г. Л. е станал член-кооператор в ТКЗС въз основа на опис-декларация от 28.11.1958г. Внесените имоти, между които и лозя са описани с граници, но експертизата не е работила за установяване на идентичност между описаните имоти и получения, или взетия по замяната. Издадени са нотариални актове по регулация, с които ТПК „О.” е призната за собственик на придаваеми места към парцел VІ кв. 113 по плана на П. от различни имоти, между които не фигурира имот 1253. Ищецът, в чиято тежест е да докаже правото си на собственост, не е ангажирал доказателства да е придобил правото на собственост върху парцел VІ от кв. 113 по плана на П. от 1954г., към който се предават съседни места, не е установено за какво е отреден, на кой е записан по разписна книга и с каква площ е и какви площи от съседни имоти е придават към него. Не е доказано и от имот 1253 дали се придава по регулация част към парцел VІ от кв. 113 и каква. /Ц. имот не може да се предава по регулация/ Придаваеми места по регулация има както по плана от 1954 г. така и по плана от 1968г., но издадените нотариални актове по регулация касаят придаваеми места от други имоти.
С решение № 186/05.12.2005г. по гр.д.№ 125/2006г.на РС-Поморие в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на наследници на Л. С. К. върху лозе от 1,2 дка, съставляващо по плана от 1954 г. имот 1253. Издадено е удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, от което е видно, че имот 1253 е с площ 480 кв.м., в него със строително разрешение № 1001985г., издадено на кооперацията е построен метален склад. / л. 182 от делото на РС/. Свободната площ е 170 кв.м., но цялата площ на купения имот през 1909 г. не е заснета като имот 1253 според първата СТЕ, но останалата площ от имота опира в имот 1261, записан на манастира, а негов имот е посочен като съседен в продавателния акт от 1909 г. Въз основа на съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е издадено Р № 432/13.08.2008г., с което е възстановен в съществуващи реални граници лозе от 1,2 дка. Въз основа на това решение е подпълнена кадастралната основа със заповед № РД – 16221/25.02.2009г., но та е отменена с решение № 212/01.03.2010г. по адм.д.№ 388/2009г. През 2009г. е одобрена кадастрална карта на П., в която възстановения имот е заснет с № 57491.505.51 предмет на спора. Този имот граничи от всички страни с имот 57491.505.12, с площ 21 886 кв.м. От този имот след изменение на кадастралната карта са образувани два имота с идентификатори 57491.505.107 и 57491.505.108., апортирани от кооперацията в [фирма]. В последствие единия от тях е разделен на шест нови УПИ.
Въззивният съд е възприел изводите на РС, че в полза на кооперацията не е изтекла придобивна давност, тъй като изтеклата до 22.11.1997г. не се зачита, съгласно чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ. От този момент предвид висящата процедура по възстановяване на собствеността до реституирането на имота с решението на ОСЗГ през 2008г. не е текла давност, а от 2008г. до предявяване на иска – 2013 г. не е изтекъл изискуемият се от закона 10 годишен срок за придобиване по давност. В хода на производството, ищецът се е позовал и на придобиване поради предоставяне на имота от Н. съвет, но подобно предоставяне за имот 1253, или за имот, принадлежал на наследодателя на ответниците, доказателства по делото няма.
Първия поставен въпрос – допустимо ли е по установителен иск за собственост, ищецът да се брани с възражение за незаконосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ тъй като наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота към момента на колективизацията е относим към предмета на спора. По този въпрос обаче съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика, която допуска при спор за имот, предмет на реституция по ЗСПЗЗ, страната противопоставяща собствени права върху имота, изключващи възстановяването на правото на собственост, да оспорва административния акт с който това е станало. В този смисъл са разясненията дадени в мотивите на ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС. Това се налага и защото при предявен положителен установителен иск за собственост, ищецът трябва да докаже правото си на собственост на твърдяното основание независимо от правата на ответника. В случая ищецът е твърдял придобиване по давност на процесния имот, Процесния имот е земеделски / бил е лозе/. ТКЗС е съществувало към 19949г. и имота, притежаван от наследници на Л. С. е включен в блок на ТКЗС – заменен е за упълномеряване на блок/, видно от протокола за замяна от 1949г. През ноември 19958г. Л. Г. С. е внесъл имотите си в ТКЗС. Тези факти обосновават извода, че имота е под режима на ЗСПЗЗ. Затова и общината е изпратила преписката по искането за реституция на поземлената комисия, видно от приложеното по делото писмо. Това е достатъчно за него да се счита приложима нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Срещу възстановяване правото на собственост на този имот по ЗСПЗЗ, ищецът не може да противопостави придобивна давност, текла до 22.11.1997г., защото с тази норма изтеклата давност до този момент е заличена. Ищецът не е твърдял придобиване на процесния имот по регулация, /а и такова придобивно основание за процесния имот не е доказал./ Не е доказано и другото твърдяно придобивно основание – предоставяне от народния съвет. Този имот не е заявяван пред ПК за възстановяване, но през 2005 г. е предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е уважен, а имота е възстановен окончателно през 2008г. При висяща административна процедура по възстановяване на собствеността, тъй като заявилия не може да защити правото си на собственост, срещу него давност не тече. От 1997г. до 2005г. също не са изтекли 10 години за придобиване по давност, а от 2008г. до предявяване на иска изтеклия период от време е недостатъчен за придобиване по давност. Поради това, че ищецът не може да противопостави собствени права върху имота, изключващи реституцията, той не може да оспорва и че наследодателя на ответниците не е бил собственик на процесния имот. Затова по първия въпрос решението е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС.
Действително решението по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не е постановено по отношение на ищеца и няма сила на пресъдено нещо по отношение на него. Допустим е косвен съдебен контрол на решението на ПК, издадено въз основа на него. Правата обаче, които ищеца противопоставя – придобивна давност, изтекла след 22.11.1997г. предвид нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ не изключват възстановяване на собствеността, поради което като не е провел косвен съдебен контрол на решението на ПК и на удостоверението по чл. 13, ал.4 и 5 ЗСПЗЗ, съдът не е процедирал в противоречие с практиката.
Въпросът приложим ли е чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, ако не е доказана идентичност между притежавания преди колективизацията имот и възстановения е свързан с първия въпрос. Некоректно е твърдението за недоказана идентичност, тъй като констатациите на СТЕ установяват такава, а те не са опровергани.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответника по касация А. С. Г., подал отговор на жалбата следва да се присъди претендираното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., за която е представен договор за правна помощ с уговорен и платен хонорар в този размер и списък на тази разноска.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-12 от 17.02.2015г. по гр.д.№ 1863 /2014 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от ТПК „А. 92” [населено място].
ОСЪЖДА ТПК „А. 92” [населено място] ЕИК-102003619 да заплати на А. С. Г. от [населено място], [улица] деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: