О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
София, 01.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 538 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12975 от 1.02.2017 г. на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат М. С. против определение № 924 от 16.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 15832/2016 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено разпореждане от 27.10.2016 г. по гр.д. № 1943/2016 г. на Софийски районен съд, 48-ми състав за прекратяване съдебното производство по искова молба вх. № 8000831/14.01.2016 г., уточнена с молба от 20.09.2016 г. на [фирма], [населено място] против Столична община.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което делото е прекратено, поради недопустимост на иска, Софийски градски съд е констатирал, че е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с предмет признаване за установено по отношение на Столична община, че оспорваните актове – Решение № 31 по протокол № 24/28.02.1997 г. и Заповед № РД 09 302/21.05.1997 г. на кмета на Столична община, не са годни да породят правни последици, като правния интерес на ищеца е обоснован с твърденията, че оспорваните актове нямат характер на индивидуални административни актове /поради което ВАС е прекратил делото по жалбата срещу тях/ и единственият ред за прогласяване нищожността им е гражданскоправният. С молба-уточнение ищецът е заявил, че [фирма] /на което с оспорените актове е предоставено стопанисване и управление/ е предявил срещу него иск за заплащане на обезщетение за ползване на част от имота – подземна улица – както и за предаване на владението върху нея, поради което е налице правен интерес да установи, че [фирма] няма права върху имота, а същият е публична общинска собственост. Направил е извод, че решението на общинския съвет и заповедта на кмета представляват волеизавления на административни органи с гражданскоправни последици, които са част от фактическия състав на извършена сделка – включване на имота в капитала на [фирма], който фактически състав започва с решението на СОС, включва издадената в изпълнение то това решение заповед на кмета на Столична община и завършва с включването на имота в капитала на дружеството, от който именно момент настъпва транслативния ефект, а не с вземането на предварителните решения за това. При наличие на правен интерес може да бъде оспорена по исков ред самата транслативна сделка, но не и отделните елементи от фактическия състав, водещ до осъществяването й. Счетено е, че правен интерес от предявяване на иска не може да бъде изведен от твърдението за наличието на висящ процес срещу ищеца, тъй като същият има правна възможност под формата на възражение да наведе във висящия процес твърденията си за нищожност на атакуваните актове, а освен това въпросът за действителността на атакуваните актове не е обуславящ за иска по чл.59 ЗЗД, по който жалбоподателят е ответник.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на атакуваното определение с практиката на ВКС по т.1 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2003 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК по следните въпроси: 1) дали при незаконосъобразното отчуждаване на имот, който е публична общинска собственост и с което се засягат права и законни интереси на граждани, следва да бъде атакуван актът на държавния орган, издал незаконосъобразен акт или следва да се атакува самата транслативна сделка, с която е извършено прехвърлянето; 2) може ли да бъде изведен правен интерес от висящ съдебен процес, по който страна е ищецът, имайки предвид, че на същия е отхвърлен инцидентният установителен иск във висящия процес, с който той е поискал установяване нищожност на атакуваните пред настоящото производство актове; 3) задължителни ли са указанията на ВАС за гражданските съдилища, при условие, че върховният съд е посочил на жалбоподателя наличието на правен интерес от завеждането на исково дело срещу незаконосъобразни актове на административни органи, които не попадат в приложното поле на обжалване на индивидуалните административни актове.
В т.1 на посоченото тълкувателно решение е прието, че е допустимо искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство. Това тълкуване няма пряко отношение към поставените въпроси, поради което не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият поставен въпрос е неотносим към мотивите на съда и данните по делото, доколкото е предявен иск за установяване нищожност на решение на общински съвет и решение на кмет на община, а не иск за установяване, че имотът е публична общинска собственост и има незаконосъобразно разпореждане с него /което твърдение е наведено само като довод за нищожност на актовете/. Вторият въпрос съдържа в себе си отговора за недопустимост на повторно предявен иск след отхвърляне на същия иск, предявен като инцидентен установителен, поради отвод за сила на пресъдено нещо. Отговора на третия въпрос се съдържа в чл.302 ГПК, който ясно определя, че задължителни за гражданския съд са само решенията на административния съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
В обобщение с оглед липсата на основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 924 от 16.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 15832/2016 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: