1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. София, 17.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 27 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. Д. като [фирма], [населено място] против определение № 962 от 20.09.2013г. по в. ч. гр. дело № 637/2013г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определение № 621 от 08.07.2013г. по ч. гр. дело № 305/2013г. на Районен съд Харманли. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение № 311/10.04.2013г., издадена по заявление вх. № 1951/10.04.2013г. от Е. Д. Д. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 410 ГПК и е прекратено производството по ч. гр. дело № 305/2013г. на Районен съд Харманли.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на процесуалния закон и обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл и не се е съобразил по релевантни процесуални въпроси с постоянната практика на ВКС, практиката на други съдилища и които са от значение за точното прилагане на закона, както за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане е на основание търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 – договор за услуга /извършване на снегопочистване/, сключена между търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 03.10.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради това не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната касационна жалба. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Е. Д. Д. като [фирма], [населено място] против определение № 962 от 20.09.2013г. по в. ч. гр. дело № 637/2013г. на Окръжен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.