О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София 25.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6874 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Д. С. К. чрез адв.Т. Т. срещу решение № 266 от 13.06.13г.по в.гр.дело № 350/13г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 7 от 7.01.13г.по гр.дело № 461/12г.на Районен съд – Павликени в отхвърлителната му част.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Представя съдебна практика.
Ответникът по жалбата [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил ЕТ”В. Б.”гр.П. да заплати на Д. С. К. от [населено място] сумата от 3 493.88 лв,представляваща обезщетение за пропуснати ползи за нейната собствена ј ид.част в размер на възможен наем на имот,предмет на договор за наем от 26.01.01г.,като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 8 300 лв.Прието е,че са налице елементите от фактическия състав на чл.236 ал.2 ЗЗД,от който възниква задължение за ответника да заплати на ищцата обезщетение за пропуснати ползи,което наемодателят има право да получи от наемателя при продължаване ползването на наетия имот след прекратяване на наемния договор при противопоставяне от наемодателя.Спорният въпрос,въведен с въззивната жалба, е относно размера на дължимото обезщетение.При определянето му съдът е възприел заключението на вещото лице,което е изчислило средния пазарен наем на процесния имот за исковия период по Наредбата за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество, и методика за определяне на базисна цена при обявяване на търг или конкурс за отдаване под наем на общински нежилищни имоти на ОС при [община],който е в по-нисък размер от уговорения по прекратения договор за наем.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният от жалбоподателката въпрос за цената,по която следва да бъде определено дължимото обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД,което наемодателят има право да получи от наемателя след прекратяване на наемния договор при продължаване ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя,е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 769 от 17.06.11г.по гр.дело № 1332/10г.на ,ІІІ г.о. и решение № 391 от 26.05.10г.по гр.дело № 765/09г.,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Жалбоподателката Д. К. е освободена от заплащане на държавна такса.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 266 от 13.06.13г.,постановено по в. гр.дело № 350/13г.на Окръжен съд- Велико Търново.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.