3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 491
София, 13.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 251/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1216 от 15.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 715/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.02.2010 г. по гр.д. № 2555/09 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд уважил направеният от ответника отвод за местна неподсъдност на спора и изпратил делото по компетентност на Плевенския окръжен съд, с изключение на претенцията по т.І.1”г” от молбата – уточнение на настоящия частен касатор за сумата 31 452 лв. поради наличие на арбитражна клауза за отнасяне на този спор за разрешаване от АС при Б..
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представляващо молба от 30.09.2010 г., частният касатор [фирма] обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище по частната касационна жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на частната касационна жалба, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но независимо от процесуалната й редовност, не е налице приложно поле на касационното обжалване.
Съгласно т.1 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, частният касатор е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не може да го изведе от изложението към касационната жалба или от въведените с нея твърдения за факти и обстоятелства, относими към правилността на съдебния акт. Непосочването на релевантния за спора правен въпрос само по себе си е достатъчно основание да се откаже достъпът до касационен контрол, без да се разглеждат допълнителни основания за това, каквито в случая не се и сочат от частния жалбоподател. Липсата на формулиран от последния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, както и твърденията му в „молбата – изложение”, че не апелативният, а първоинстанционният съд „нарушил чл.280 ГПК” дават основание да се приеме, че не са налице законовите изисквания за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1216 от 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № 715/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: