ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
София, 22 . юли 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4371 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 400/18.06.2013 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 3757/2013, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 147/13.05.2013 на Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д. № 188/2013 в частта, в която е потвърдено определение по допускане на мерки за обезпечаване на бъдещ иск за отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.).
Недоволен от определението е жалбоподателят К., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконсъобразност, като счита, че съгласно чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи както на въззивно, така и на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата П. Р. К. и Д. Р. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно и е постановено от състав на Върховния касационен съд намира, че то подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че съгласно ТР № 1/17.07.2011 ВКС, ОСГТК и ТР № 1/21.07.2010 ВКС, ОСГТК обезпечителното производство е двуинстанционно, като на касационно обжалване, при наличието на предопставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат само въззивните определения, с които за първи път се допуска обезпечителна мярка.
Частната жалба е основателна.
Както при действието на стария, така и при действието на новия ГПК Върховния касационен съд е приемал в тълкувателната си практика, че обезпечителното производство е двуинстанционно, затова приетият при действието на стария ГПК ЗОПДИППД урежда изрично обжалваемостта пред касационния съд на определенията, с които се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка. С приемането на новия ГПК инстанционността на обезпечителното производство не е променена. Въведени са само основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010) разширява обжалваемостта на определенията в обезпечителното производство, без да засяга особената уредба на обезпеченията в специалните закони. Разширяването на обжалваемостта на определенията в обезпечителното производство с общия закон не може да доведе до нейното стесняване, уредено в специални закони.
Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 400/18.06.2013 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 3757/2013.
ВРЪЩА делото на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.