О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 492
гр.София, 20.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1335 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 110/ 06.11.2017 г. по гр.д. № 303/ 2017 г., с което Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 186/ 05.05.2017 г. по гр.д. № 1102/ 2016 г. на Бургаски районен съд, е отхвърлил иска на З. Т. П. срещу З. Г. С. и С. Г. С. с правна квалификация чл. 135 ЗЗД да се прогласи за недействителен договора по н.а. № 144/ 25.03.2011 г.
Решението се обжалва от З. Т. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по предявения иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания и в частност, че не сочат доказателства за намерението на страните по атакуваната разпоредителна сделка със сключването й да увредят кредитора, чието вземане е възникнало преди това (чл. 135, ал. 3 ЗЗД)? и 2. Когато вземането на кредитора по иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД е възникнало преди сключването на сделката, а страните по нея са братя, предвиденото в чл. 135, ал. 2 ЗЗД налага ли съответни твърдения от ответниците по иска и провеждане на обратно доказване, че страните по сделката са нямали намерение да увредят кредитора? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с приложена практика на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК) и противоречие с чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Ответниците З. Г. С. и С. Г. С. не вземат становище по делото, в т.ч. не представят отговор на касационната жалба.
Отговор на касационната жалба не е постъпил и от [фирма], конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ответника З. Г. С..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК. Подадена е от надлежна страна. Касатор е ответникът по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Първо, служебната проверка на въззивното решение обуславя извод за неговата валидност и допустимост. Това изключва основанията от чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Второ, касаторът З. П. е обосновала своето качество на кредитор на ответника З. С. от сключен помежду им договор за дарение на 2/ 9 ид. части от един имот в [населено място] по н.а. № 103/ 22.12.1997 г. и с твърдения, че надареният й отказва издръжката, от която се нуждае (нотариална покана от 03.09.2015 г.), а с атакувания чрез иска по чл. 135 ЗЗД договор по н.а. № 144/ 25.03.2011 г. надареният се е разпоредил възмездно в полза на ответника С. С. (негов брат) с няколко имота в [населено място], в т.ч. с придобитото по дарение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът с правна квалификация чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора между ответниците е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен. Резултатът по правния спор изключва сочените основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение за проверка на неговата правилност. На настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд, която да приема за основателен иск по чл. 135 ЗЗД от ищец, обосновал качество на кредитор поради предвиденото в чл. 227, б. „в“ ЗЗД. Липсата на такава практика е в съответствие с правилното прилагане на материалния закон, а я обяснява правната характеристика на договора за дарение (чл. 225 – 227 ЗЗД). Той е едностранен и безвъзмезден, а със сключването му дарителят безвъзмезно и веднага отстъпва подареното в собственост на дарения. Имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Поради това законодателят е преценил, че дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което следва да се прояви в поведение, регламентирано чрез разпоредбата на в чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Нарушението на предвиденото в нея е непризнателност в различни форми и с различен интензитет. Неизпълнението на морално-етичните задължения на надарения по чл. 227, ал. 1 ЗЗД обаче не превръща договора за дарение в двустранен и никое от тези задължения не легитимира дарителя като кредитор на вземане за определено поведение на надарения. Санкционната последица за правонарушението произтича от закона. Тя се изразява в породеното право на дарителя на отмяна на договора. Изчерпва се с последиците от неговото упражняване, включително при възможно зачитане на правата на третите лица върху подареното имущество, когато законът предвижда да са противопоставими на дарителя (чл. 227, ал. 5 ЗЗД).
В обобщение, задължението на дарителя да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае, е една от проявите на морално-етичното задължение на надарения за признателност към дарителя (чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД). Неговото неизпълнение не легитимира дарителя като кредитор по вземане за издръжка срещу надарения, а поражда право на отмяна на дарението. Потестативното право не придава на надарения материална легитимация по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Уредбата на този конститутивен иск е в глава VII ЗЗД „Обезпечение на вземанията“, а искът е вид обезпечение. Функцията му е да запази имуществото на длъжника, което следва да служи за общо обезпечение на неговите кредитори и да го подготви за принудително изпълнение (чл. 133 ЗЗД). Тази функция не може да обслужи неизпълненото задължение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Санкционната последица за непризнателното поведение на надарения, който отказва на даде на дарителя издръжката, от която се нуждае, е в породеното право на отмяна на дарението. Искът по чл. 135 ЗЗД обезпечава вземания, а не потестативни права. Доколкото с въззивното решение този резултат по правния спор е постигнат, изключено е всяко законово основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата правилност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 110/ 06.11.2017 г. по гр.д. № 303/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.