О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София,16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 542/2012 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. А. Н. и М. С. Н. против определение №97/12 от 24.09.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по СП- 87/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение на СГС от 07.03.2008г.,постановено по ч.гр.д.С-15/08г. по описа на СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск,който ще се предяви от Комисията по установяване на имущество,придобито от престъпна дейност против М. С. Н. и М. А. Н.,по член 28 ЗОПДИППД.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че атакуваното определение е неправилно,постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.Навеждат се доводи,че въззивният съд не се е произнесъл по представените доказателства,във връзка с твърденията на жалбоподателите,че възбранените имоти са закупени със средства придобити легално от трудови правоотношения,реализиран собствен бизнес,както и със средства предоставени от родители.
В писмения си отговор,ответникът по частната касационна жалба Комисията по установяване на имущество придобито от престъпна дейност-гр.София,я оспорва като твърди,че същата е неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„При постановяване на обжалваното определение решаващият състав на САС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ВКС по тълк.д.№1/2009г.,а именно:Следва ли при преценка правилността на определение за допускане на обезпечение по ЗОИППЗ да бъдат взети предвид доводите за това,че имуществото,по отношение на което е допуснато обезпечението не е придобито от престъпна дейност?”,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Така поставения въпрос е от значение за развитие на правото и липсва съдебна практика по изложения въпрос,поради което считам,че същият следва да бъде разгледан като важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно изискванията на ГПК,при осъществяване проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, се произнася само на основанията посочени в жалбата.В тази връзка,въззивният съд е констатирал,че в частната жалба се навеждат доводи за това,че имуществото по отношение на което е допуснато обезпечение, не е придобито чрез дейност,можеща да се квалифицира като престъпление,което има отношение към съществото на спора.Съдът е стигнал до извода,че в частната жалба липсват доводи за неправилност на постановеното определение за допускане на обезпечението,поради което е потвърдил същото.
С оглед възприетото в т.4 на посоченото в изложението на касатора тълкувателно решение на ОСГТК по тълк.д.№1/2009г.,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поставеният въпрос,цитиран по-горе съгласно изложението на касатора,свързан с обхвата на проверката на доказателствата във връзка с евентуалната основателност на бъдещия иск,не обосновава наличие на посочената хипотеза,предвидена в член 280,ал.1,т.3 ГПК.Налице е установена съдебна практика на ВКС относно обхвата на съдебната проверка в рамките на обезпечителното производство по бъдещ иск по член 28 ЗОПДИППД,в този смисъл определение по ч.гр.д.№637/2011г.,по описа на ВКС,ІVго.Според нея,за да се допусне обезпечение на иска следва кумулативно да се установи наличието на предпоставките:искът да е допустим,да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща,в което се състои и преценката на съда.Ето защо,така формулираният от касаторите правен въпрос относно задължението на съда да прецени доводи за това,че имуществото,по отношение на което е допуснато обезпечение не е придобито от престъпна дейност,е неотносим към решаващите изводи на съда,тъй като е свързан с решаването на спора по същество,който ще се развие в бъдещото исково производство по член 28 ЗОПДИППД.
По изложените съображения, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №97/12 от 24.09.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по СП-87/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: