О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.498
гр. София, 20.08.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№674 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ срещу определение №654 от 20.12.2017 г. по ч.т.д.№3079/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ срещу определение №468/06.11.2017 г. по в.т.д.№636/2017 г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение №1313 от 09.08.2017 г. по т.д.№262/2017 г. на ОС Пловдив за определяне цена на предявените искове по делото.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че на 12.07.2018 г. е постановено ТР по т.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е посочил, че производството по определяне цената на иска няма самостоятелен характер, респективно въззивното определение няма за предмет решаване по същество на друго производство и не прегражда развитието на последното, поради което подлежи на двуинстанционно обжалване.
Съгласно дадените в ТР №5 по т.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, въззивно определение, с което се увеличава цената на иска /чл. 70, ал.2 ГПК/, не подлежи на касационно обжалване – разрешаването на въпроса за действителната цена на иска съставлява неразривна част от исковия процес, а не обособено, самостоятелно производство. Със съдебния акт, с който съдът се произнася по реда на чл.70, ал.1 ГПК, се разрешава само предварителен процесуалноправен въпрос относно паричната оценка на заявеното с исковата молба спорно право, който е относим към допустимостта на иска. Въпросът за цената на иска няма характеристика на материалноправен въпрос, който да се разрешава по същество. В разпоредбата на чл.70, ал.2 ГПК законодателят е предвидил еднократна обжалваемост с частна жалба, но само на определението на съда, с което се увеличава цената на иска. Предвид изложеното и изричната разпоредба на чл.70, ал.2 ГПК, не би могло да се счете, че въззивното определение по чл.70, ал.2 ГПК попада в обхвата на подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
В този смисъл и тъй като в обжалваното определение съставът на ВКС е достигнал до същите изводи, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№674/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение №654 от 20.12.2017 г. по ч.т.д.№3079/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.