Определение №50 от 20.1.2014 по ч.пр. дело №4527/4527 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

гр. София, 20.01.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 4527 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на М. Т. К. от [населено място] срещу разпореждане от 25.09.2013 г. на ОС-Варна по в.т.д. № 350/13, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение постановено по същото дело, което е обжалвано с касационна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо като издадено от родово некомпетентен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] изпраща писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност.Претендира присъждането на разноските в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови определението предмет на настоящата частна жалба, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбите на чл.405 ал.2 предл. второ ГПК във връзка с чл.282 ал.2 ГПК и е приел, че се касае за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на незабавно изпълнение по силата на закона, в който случай компетентен да издаде заповедта е съдът постановил решението.
Настоящият състав на ВКС споделя така изразеното становище, доколкото цитираните процесуални разпоредби тълкувани във връзка една с друга сочат, че в случая става въпрос за издаване на ИЛ въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, срещу което е подадена касационна жалба и на което по силата на самия закон се допуска незабавно изпълнение. Следователно в този случай правилно е издаден изпълнителен лист от самия въззивен съд-аргумент от чл.405 ал.2 предл. второ ГПК във връзка с чл.282 ал.2 ГПК. Цитираната в частната жалба незадължителна практика на съдилищата в обратен смисъл не обвързва съда.
С оглед изхода по спора по частната жалба и доказаните разноски на ответника по нея в размер на платено адвокатско възнаграждение от 400 лева, съобразно съдържанието на договора за правна помощ към пълномощното приложено към отговора на частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени обжалваното определение като законосъобразно.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.09.2013 г. на ОС-Варна по в.т.д. № 350/13 за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Т. К. от [населено място] да заплати на [фирма]-гр. В. сумата от 400 лева- разноски в настоящото производство в размер на платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top