О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 18.01.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1216/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат П като пълномощник на Д. Ж. Ж. и Р. П. Ж., срещу въззивното решение № 108 от 23.01.2009 г. по в. гр. д. № 821/08 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на решението от 28.01.2005 г. по гр. д. № 3610/01 г. на Варненския районен съд, е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот пл. № 1* находящ се в местността “П” на гр. В.. К. поддържат, че са налице предпоставките за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по съществените за изхода на делото въпроси за: 1. предпоставката за придобиване право на собственост върху предоставена за ползуване земеделска земя, свързана с определянето на дадена постройка като “сграда” по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и 2. релевантният момент на застрояването, в смисъл дали то трябва да следва предоставянето на правото на ползуване.
Ответниците по касация Е. Г. Р., С. Т. М. , С. Г. Д., Р. Т. Р., С. К. Б., Л. К. Р. и К. Д. Р. не са подали писмен отговор.
П. проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за ревандикация на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решения на поземлената комисия, ответниците са противопоставили възражение, че имотът им е предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ищците са доказали своето право на собственост, а ответникът Д. Ж. не е установил по безспорен начин да е имал качеството ползувател. Изложени са съображения, че правото на ползуване е предоставено въз основа на решение на ИК на ОНС от 27.06.1989 г. по реда на ПМС № 26/87 г. Ответникът е ползувал имота от един по-ранен момент – 1981-82 г., а постройката е от 1986 г., следователно е осъществявал фактическа власт на друго основание. Постройката – дървена барака с двускатен покрив от 17 кв. м., състояща се от стая, вероятно от 9 кв. м., и покрита тераса, изградена върху бетонова основа, няма характеристиките на сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, респективно по чл. 177 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по ТСУ /отм./ за сезонна постройка, тъй като липсва кухня или кухненски бокс и помещение за инвентар. Дори да се приеме обратното, то сградата е построена преди придобиване качеството ползувател, следователно е станала собственост на собственика на земята по приращение, при което е без значение дали е изпълнено задължението за заплащане на определената цена на земята.
Първият повдигнат от касаторите въпрос, който се твърди да е разрешаван противоречиво от съдилищата, е за приложимата норма при определянето на дадена постройка като сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието наличие дава основание на ползувателя да придобие земята, заплащайки я чрез общината на бившия собственик. Представени са решения на различни състави на ВКС, които според касаторите съдържат противоречиви разрешения. Според първото, което касаторите споделят, илюстрирано с р. № 2295/04 г. по гр. д. № 2367/02 г. на IV-то г. о.; р. № 1004/08 г. по гр. д. № 3359/07 г. на I-во г. о.; р. № 1088/08 г. по гр. д. № 4287/07 г. на II-ро г. о. и р. № 1593/03 г. по гр. д. № 1632/02 г. на IV-то г. о., приложима е нормата на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, евентуално чл. 303б, ал. 3 ППЗТСУ /отм./, която дава по-занижени изискванията към сградите. Според второто, в подкрепа на което са р. № 359/07 г. по гр. д. № 171/06 г. на IVб г. о. и р. № 1078/07 г. по гр. д. № 1107/06 г. на V-то г. о., за да се приеме наличие на сграда като предпоставка по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същата следва да отговаря на изискванията на чл. 177 от Наредба № 5/77 г. /отм./ и/или на изискванията за сезонни постройки до 35 кв. м., които са били разрешени за изграждане в раздадени за ползуване земи съгласно чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./.
С оглед изложението и представената съдебна практика следва да се приеме, че дадените разрешения не са противоречиви, а съставляват израз на формираната трайна практика на Върховния касационен съд. Съгласно тази практика, при преценката за наличието на сграда правилно въззивният съд се е насочил към критериите, дадени в пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и относимите към съответния период строителни правила и норми, съдържащи се в чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5/77 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ или в чл. 303б, ал. 3 ППЗТСУ /отм./, при което заключил, че намиращата се в имота дървена барака, без необходимия брой помещения, не отговаря на условията, позволяващи изкупуване на имота по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Следващият въпрос е за съдържанието на нормата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно момента на построяването на сграда в предоставения за ползуване имот. Твърди се, че единственият случай в съдебната практика, сходен с разглеждания, когато застрояването предхожда предоставянето на правото на ползуване, е предмет на решение № 1593/03 г. по гр. д. № 1632/02 г. на ВКС, IV-то г. о. Прието е, че единственото изискване на закона е застрояването да е станало до влизане в сила на ЗСПЗЗ, тъй като законът посочва само крайния момент, без да съдържа като задължително изискване строителството да е осъществено единствено от ползувателя, и то в периода от предоставяне на правото до прекратяването му с влизане в сила на ЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение е в обратен смисъл. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, като нормата в тази й част може да се приеме и за неясна или непълна. По този въпрос следва да се посочи, че съображенията относно релевантния момент на извършване на строежа не са решаващи. Дори да се приеме, че в тази насока изводите на въззивния съд са неправилни, крайното решение зависи от наличието на сграда в имота, позволяваща същият да бъде изкупен от ползувателите. Както беше изяснено, по този определящ изхода на спора въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което и не се налага даване на исканото от касаторите тълкуване на закона по втория поставен от тях въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 108 от 23.01.2009 г. по в. гр. д. № 821/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: