О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 02.02. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1428/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Д. Б. от АК гр. В. като пълномощник на Н. М. Н. и С. И. Н., срещу въззивното решение № 869 от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 2117/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 23.06.2008 г. по гр. д. № 8927/07 г. на Варненския районен съд, и е признато за установено, че касаторите не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. “В”, съставляващ имот № 481 по ПНИ на СО “П”, с площ от 595 кв. м., при посочени граници. Поддържат, че са налице предпоставки за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществените за изхода на делото въпроси: 1. за правния интерес от предявяване на отрицателен устаниовителен иск от лица с признато по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, срещу лица с учредено право на ползуване, което се е трансформирало в право на собственост, и 2. за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с тази от предпоставките за придобиване право на собственост върху предоставена за ползуване земеделска земя, свързана с определянето на дадена постройка като “сграда” по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация от А. Д. Д., К. Д. Р. и Д. С. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
П. проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на земеделска земя, правото на възстановяване върху която е признато в полза на ищците с решение № 1* от 17.02.2005 г. на ОС “З” гр. В.. П. интерес от иска е обоснован с неприключила реституционна процедура и с възражението от страна на ответниците, че имотът им е предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд приел, при наличието на спор относно имота по исковата молба и следователно – интерес от предявяване на иск за защита, че такъв би могъл да бъде само отрицателният установителен иск, с който ищците да установят липсата на права в лицето на ответниците върху признатия им с реституционното решение имот, а оттам – и възможността да искат издаване в тяхна полза на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При все още незавършила реституционна процедура, за тях е невъзможно да водят положителен установителен иск, като твърдят за себе си собственост, или иск с правно основание чл. 108 ЗС, въпреки че ответниците владеят имота.
По-нататък съдът приел, че ответникът Н. Н. е установил да е имал качеството ползувател, определената цена на земята е заплатена в срок, но постройката, която е от лятото на 1990 г., не отговаря на изискванията на закона за сграда – пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. /отм./. Стените на постройката са дървени – тип “сандвич”, покривът е дървена конструкция, покрита с ламаринени плоскости, състои се от едно помещение със застроена площ 10.50 кв. м. и веранда от 5.20 кв. м. – помещение за сечива, според показанията на свидетелите. Липсва кухненско помещение или поне кухненски бокс със съответно оборудване. Следователно не са налице минимално изискуемите от Наредба № 5/77 г. /отм./ помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. В имота има ел. табло, но в постройката няма ток. Територията на местността не е водоснабдена, в района се ползува вода от кладенци. Оттук съдът заключил, че постройката очевидно е служила само за подслон – нощуването се е случвало инцидентно, след като не разполага с кухненска част, където е възможно приготвянето на топла храна, няма ток, няма течаща вода и водоизточник в мястото.
По първия повдигнат от касаторите въпрос за допускане на касационно обжалване следва да се посочи, че съдебната практика, илюстрирана с решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр. д. № 4011/07 г. на ВКС, I-во г. о., би била относима, ако решението, с което на ищците в разглеждания случай е признато право на собственост върху спорния имот, е постановено при редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 68 от 1999 г. Видно от мотивите към решението, на което касаторите се позовават, производството е прекратено поради липса на правен интерес у ищците за отричане правото на собственост на ответниците, поради възможност за предявяване на иск за ревандикация по чл. 108 ЗС. Иищците са могли да се легитимират за собственици на възстановения им имот, тъй като решението на органа по поземлената реформа № 518 е постановено на 15.06.1998 г. и реституционната процедура за тях е приключила преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. В настоящия случай хипотезата е обратна – решението е за признаване на право на собственост, постановено е на 17.02.2005 г. по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакция след изменението от 1999 г. и реституционната процедура ще приключи едва с издаването на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова и позоваването на решение № 1028/08 г. с твърдението, че обжалваното решение му противоречи и обосновава касационно основание, е неоснователно. Изложеното се отнася и за решение № 359 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 171/06 г. на ВКС, IV-б г. о., което е постановено по касационна жалба срещу въззивно решение по уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на земеделски имот, възстановен с влязло в сила решение от 26.10.1992 г. на поземлената комисия. Решение № 1* от 09.12.2008 г. по гр. д. № 5314/07 г. на ВКС, II-ро г. о., е по отрицателен установителен иск при решение за признаване правото на собственост в съществуващи стари реални граници от 07.02.2001 г. Въпросът за допустимостта на търсената с това правно средство защита не е бил предмет на касация, а спорът се е съсредоточил относно наличието на сграда. Следователно, становището по допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, застъпено в обжалваното решение, не противоречи, а е в съгласие с приетото в посоченото от касаторите решение. Решение № 1* от 13.11.2007 г. по гр. д. № 1361/06 г. на ВКС, II-ро г. о., приема недопустимост на отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК вр. чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ – хипотеза, различна от разглежданата.
Следва да се посочи още, че с решение № 812 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 3845/08 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., е прието, че при признато за възстановяване право на собственост върху имот, част от който е изкупен по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ищците разполагат с правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответниците – наследници на ползувател, получил имота по реда на ПМС № 21/63 г. Решението е постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК и следователно е акт на Върховния касационен съд със задължителен характер. С обжалваното въззивно решение е дадено същото разрешение, следователно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
По втория въпрос за допускане на касационно обжалване следва да се посочи, че в обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни аргументи относно приложимите законови разпоредби, регламентиращи определянето на понятието “сграда”, а именно чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5/77 г. /отм./ и пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В този смисъл не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като решение № 1* от 09.12.2008 г. по гр. д. № 5314/07 г. на ВКС, II-ро г. о., се позовава на същите норми при определяне на понятието. Част от доводите, изложени в т. 2 на основанията за допускане на касационно обжалване, сочат на неправилност на постановения съдебен акт, което е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и би могло да се обсъжда, само ако е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не противоречи, а е в унисон с формираната трайна практика на Върховния касационен съд по поставения въпрос. Съгласно тази практика, при преценката за наличието на сграда правилно въззивният съд се е насочил към критериите, дадени в пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и относимите към съответния период строителни правила и норми, съдържащи се в чл. 177 от Наредба № 5/77 г. /отм./, при което заключил, че намиращата се в имота дървена барака, без необходимия брой помещения, не отговаря на условията, позволяващи изкупуване на имота по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така напр. Решение № 1* от 01.10.2007 г. по гр. д. № 1107/06 г. на ВКС, V-то г. о., приема, че едноетажни бараки без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения не представляват “сграда” по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране правото на ползуване в право на собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 869 от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 2117/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: