О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 23.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 270 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „АГРОСТАР – 2009” ЕООД, със седалище [населено място], Плевенска област против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 231 от 12.09.2018 г., по в.т.д.№ 64 /2018 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 174 от 05.12.2017 г., по т.д.№ 221/2016 г. в неговата осъдителна част, са отхвърлени предявените срещу ЗКПТУ „ЗЛАТЕН КЛАС”с.Ставерци обективно съединени деликтни искове по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумите: 6 035.10 лв. – обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се в унищожаване семена за посев на пшеница сорт „мека неосилеста” и вложени средства по дисковане, сеитба, валиране, подхранване, пръскане и обеззаразяване в земеделски имоти с № 102, 105 и 107, находящи се в землището на [населено място], Плевенска област, местността ”Поливното”, с обща площ 67 дка и 1 453.80 лв. – обезщетение за пропуснати ползи – реално очаквани и неполучени добиви от продажба на земеделска продукция – нова реколта от същите земеделски имоти, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и в останалата му отхвърлителна част е потвърден първоинстанционния съдебен акт на ПОС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, което касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, е аргументирано със съображения за необоснованост, обусловена от допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, довело и до незаконосъобразни правни изводи.
Основното изразено несъгласие е с извода на въззивния съд, че ищцовото търговско дружество не е направило твърдяните в исковата молба разходи за посочените агротехнически мероприятия, както и че останалата площ от 35 дка, след неправомерно предприетата от ответника жътва, е била предоставена на ищеца,поради което нему са се дължали пропуснатите ползи само от 32 дка. Счита, че доколкото е безспорно в процеса, че основната му дейност е на земеделски производител, както и че заплаща рента и наем на собствениците на наети от него или арендувани земеделски земи, то така изграденият от въззивния съд извод за неустановеност на извършените разходи по пера е в несъответствие не само с доказателствения материал по делото, вкл. заключението на вещото лице, но и с елементарната житейската логика.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че „Великотърновският апелативен съд е нарушил материалния закон като не се е произнесъл мотивирано защо счита насрещната му въззивна жалба за неоснователна. В тази вр.поддържа, че „въззивният съд се е произнесъл неправилно по следния материалноправен – въпрос”:
„Следва ли съдът да се произнесе мотивирано по всяко възражение, което е свързано с въззивната жалба, дори и за съда същата да е неоснователна” и по процесуалноправния въпрос: „ Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение, да осъществява преценката си и на релевантните за спора неюридически факти, като изхожда от логическите, опитните и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации, с което се реализира защитната им функция?” и „Несъответствието на фактическите изводи на установеното от събрания по делото доказателствен материал, води ли до грешка при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- на формалната логика или на емпиричното и научно теоретичното знание?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за правилността му.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване –основна обща предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационната инстанция не е оправомощена да се произнася по обосноваността на установените от въззивната инстанция факти по делото, нито по законосъобразността на изведените въз основа на нея правни изводи по предмета на спора в производството по селектиране на касационните жалби. Тази проверка, явяваща се същински инстанционен контрол, се извършва от ВКС след допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество.
В случая формулираните от касатора въпроси, всички които, по правна характеристика са процесуалноправни и между тях няма материалноправен, не отговарят на посоченото изискване.
Задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал по делото да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, вкл. по възраженията и доводите на страните, които съобразно процесуалното правило на чл.236, ал.2 ГПК да намерят израз в мотивите му, както е приетото във формираната задължителна практика на ВКС, е част от императивно възложената му правораздавателна функция с оглед обекта на въззивната дейност по действащия ГПК. Поради това и процесуалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение, с оглед изпълнението й, която всъщност касаторът оспорва, но без да конкретизира необсъдено доказателство, довод или своевременно въведено възражение, подлежи на касационен контрол само при разглеждане основателността на касационната жалба, но е ирелевантно за предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, независимо, че оплакването е под формата на поставен процесуалноправен въпрос. Според прието и в т.1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната, както е процедирано в разглеждания случай – с изрично твърдение за нарушаване на материалния закон и за необоснованост, т.е. извън решаващите мотиви на въззивното решение, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни селективни основания.
Но дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че въпросът за задълженията на въззивната инстанция и тяхното спазване винаги обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за постановения краен правен резултат, то недоказано се явява поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от установената задължителна и казуална практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК, неконкретизирана от касатора, но служебно известна на настоящия съдебен състав, тъй като е извършил самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, относими както към заявеното в исковата молба и уточняващата искова молба с вх.№ 5829/09.05.2017 г. основание, така към вида и характера на твърдяните за настъпили в резултат на осъществения деликт, имуществени вреди –претърпени загуби и пропуснати ползи, вкл. показанията на разпитаните свидетели и констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза. Подробно е анализирал и всички своевременно въведени от страните доводи и възражения. Обсъдил е и оплакванията срещу първостепенния съдебен акт, съдържащите се във въззивната жалба на ЗКПТУ ”ЗЛАТЕН КЛАС” и в насрещната въззивна жалба на настоящия касатор. Въз основа на тази съвкупна преценка, е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл.45 ЗЗД, но ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е установил в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, да е претърпял имуществени вреди под формата на понесени загуби и пропуснати ползи в заявения с исковата молба размер, поради което предявената деликтна искова претенция е отхвърлена като неоснователна в частта и над присъдените суми.
Що се касае до приетите за установени факти и обстоятелства по делото, въз основа на извършената от въззивния съд суверенна преценка на събраните по делото доказателства, с която жалбоподателят изразява несъгласие, твърдейки, че интерпретацията им е произволна, поради което е приета несъществуваща фактическа обстановка, то според горепосочената задължителна практика на ВКС, евентуалната необоснованост на постановения съдебен акт, каквато е правната квалификация на твърдяния порок, като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, не е предмет на производството по чл.288 ГПК и не подлежи на обсъждане в същото.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, на само ако е доказано реалното им изплащане. В случая от приложения по делото бланков договор за правна защита и съдействие № 0003545 от 27. 12. 2018 г. е видно единствено, че ЗКПТУ „ЗЛАТЕН КЛАС”с.Ставерци, [община], е заплатила „в брой” адвокатско възнаграждение от 630 лева „ за процесуално представителство пред ВКС по жалба срещу въз. гр.дело № 64/2018 г.”, но без да е отбелязано името на адвоката на когато сумата е престирана, съобразно сключения договор за мандат.
Доколкото, обаче, в съдържащото на гърба на същия пълномощно е изрично отбелязано името на адв. В. П. К., изготвил и подписал отговора на касационната жалба и няма данни по делото ответната кооперативна организация да е била представлявана в производството по чл.288 ГПК от адвокат, различен от адв. В. К., в който см. са и данните по представения списък по чл.80 ГПК, то следва да се приеме, че са спазени изискванията на процесуалния закон,съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и твърдяният от ответника деловоден разход е доказан.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 231 от 12.09.2018 г., постановено по в.т.д.№ 64 /2018 г. , по описа на с.с.
ОСЪЖДА „АГРОСТАР-2009”ЕООД, с. Ставерци,Плевенска област, с ЕИК:[ЕИК] да заплати на ЗКПТУ „ЗЛАТЕН КЛАС”с. Ставерци, Плевенска област, с[ЕИК] сумата 630 лв.( шестстотин и тридесет лева), деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: