О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 25.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 385 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. Х. против определение № 271 от 17.06.2011г. по ч. гр.д.№ 286/2011г. на ІІ гр.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против “определение” по възивно дело № 546/2010г., с което е прието, че решението по същото дело не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, касаещи правилата за определяне цената на иска.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че липсва обжалваем акт определение, защото се обжалва възивното решение в частта, с която е посочено, че то не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 от ГПК предвид цената на иска.
Определението е правилно.
В диспозитива на въззивното решение, съдът е посочил, че не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 от ГПК предвид цената на иска. Това отбелязване е направено съобразно нормата на чл. 236, ал.1 т.6 от ГПК. В тази част решението няма характера на определение. Определението е съдебен акт, с който съдът се произнася по въпроси, които не касаят съществото на спора – чл. 262 от ГПК, а неговото съдържание е определено с нормата на чл. 254 от ГПК. С определението, съдът се произнася по искане на страните по движението на делото, по неговото прекратяване, или по въпрос, имащ самостоятелно значение за това, или в отделно производство. С отразяването в диспозитива на решението дали то подлежи на обжалване, съдът не решава самостоятелен проблем и не прегражда възможността за обжалване, ако това отразяване не е правилна. Възможността да се обжалва съдебен акт зависи от разпоредбите на закона, а не от преценката на съда, който само констатира наличието, или липсата на законовите предпоставки за това. Ако жалбопоадтелят е считал, че решението подлежи на касационно обжалване, отбелязването в решението не преклудира възможността му да подаде касационна жалба.. По допустимостта на касационната жалба, съдът се произнася с определение, което ако е прекратително, ще подлежи на касационно обжалване. Частта от решението обаче, съдържаща отразяване по чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК няма характера на определение и не подлежи на самостоятелно обжалване. Затова съставът на ВКС като е приел, че частната жалба е недопустима, защото липсва обжалваем акт е постановил определение, съобразено с процесуалните правила, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 271 от 17.06.2011г. по ч. гр.д.№ 286/2011г. на ІІ гр.о. на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: