3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
С., 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 368/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 309 от 9.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 240/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 6485 от 18.ХІ.2011 г. по т.д. № 4674/ 2011 г. на СГС, с което е спряно производството по делото до приключване на адм.д.№ 14 486/ 2011 г. на ВАС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа, че по делото е разрешен въпросът: липсва ли правен интерес за акционер, предявил иск за отмяна на решения на ОС по иск по чл. 74 ТЗ, когато е отнето право на глас следствие наложена надзорна мярка по чл. 103 ал. 2 т. 15 ЗКИ. Счита, че съгласно трайноустановената съдебна практика активно легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ е лицето, имащо качество на акционер към момента на вземане от ОС на решението, предмет на делото, и към момента на предявяване на иска, като правният интерес произтича от членственото правоотношение – Р.№145/2005 г. на ВКС, Р.№ 656/ 008 г. на ВКС. Поддържа, че когато не е формирана практика на ВКС по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По съображения, че от влизане в сила на ЗКИ БНБ не е налагала надзорна мярка по чл. 103 ал. 2 т. 15 ЗКИ на поднадзорните й субекти и няма съдебна практика по искове по чл. 74 ал. 1 ТЗ, предявени от акционери, на които такава е наложена, поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросът: акционер, на когото е наложена мярка по чл. 103 ал. 2 т.15 ЗКИ, активно легитимиран ли е да предяви иск по чл. 74 ТЗ.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] – ищец по делото – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 т. 4 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е спряно производството по делото до приключване на адм.д. № 14 486/ 2011 г. на ВАС, образувано по жалба срещу Заповед № РД 222440/ 1.ХІ.2011 г. на подуправителя на БНБ, издадена на основание чл. 103 ал. 2 т. 15 ЗКИ, с която ищците са лишени от право на глас. Изложени са съображения, че когато акционери на банка поради извърши нарушения, са лишени от БНБ временно от право на глас, размерът на притежаваните от тях акции не се взема предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на ОС на акционерите и за вземане на решения – затова съдебното решение по исковете на ищците по чл. 74 ал. 1 ТЗ, е обусловено от изхода на посоченото адм. производство за законосъобразността на заповедта, с която ищците са лишени от право на глас. Съдът във връзка с посочената от жалбоподателя съдебна практика е изложил, че с цитираната заповед ищците не са лишени от качеството на акционери, а се касае за лишаване от възможност да участват във вземане на решения на проведеното ОС.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изведените от жалбоподателя въпроси не са релевантни за делото, тъй като предмет на обжалване е определението за спиране на производството по делото на основание чл. 229 т. 4 ГПК и разрешеният по делото въпрос е налице ли са основания за спиране, а не въпросът има ли правен интерес да предяви иск по чл. 74 ТЗ акционер, на когото е отнето право на глас следствие наложена надзорна мярка по чл. 103 ал. 2 т. 15 ЗКИ. Неотносима към определението за спиране на производството по делото е посочената от жалбоподателя съдебна практика, и неоснователно жалбоподателят поддържа, че по разрешения по делото правен въпрос няма установена съдебна практика. Трайноустановена е съдебната практика за условията по чл. 229 т. 4 ГПК за спиране на производството по делото – когато се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, като съдебната практика е наложила, че такова дело е гражданско дело, наказателно дело или административно дело, когато обуславят изхода на спора по делото, което се спира.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 309 от 9.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 240/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: