4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
гр. София, 04 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5223 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2861/13.07.2016 г. на Л. В. Ц. срещу въззивно решение № 121/08.06.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 120/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение № 1138/11.03.2016 г. по гр.д. № 1810/2015 г. на Районен съд – Габрово. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 449/23.12.2015 г. с вписване в диспозитива съдебния акт на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ и за добавяне на текста – „на лице, в случая работник, с неконкретизирана длъжност и която заповед за наказание е подписана от неизвестно лице“.
Касаторът е подал и втора касационна жалба вх. № 3939/17.10.2016 г. срещу въззивно решение № 682/13.09.2016 г., постановено по реда на чл.250 ГПК по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на страната за допълване на въззивно решение № 121/08.06.2016 г. с произнасяне по спора, предмет на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за което е подадена отделна въззивна жалба вх. № 529/22.01.2016 г. против решение № 449/23.12.2015 г. по гр.д. № 1810/2016 г. на Районен съд – Габрово.
В касационните жалби се поддържа, че атакуваните решения на ОС – Габрово са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
В представените от касатора изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат само доводи за постановяване на въззивните решения /основно и допълнително/ в противоречие със закона и при нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретен правен въпрос не е формулиран и не е аргументирано приложението на някое от цифрово посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответникът по жалбите – Ц. „Я.“ – [населено място], в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на постановените съдебни актове до касационен контрол и за неоснователност на подадените касационни жалби.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащи на касационно обжалване въззивни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Производството пред РС – Габрово е било образувано по искове на Л. Ц. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 363-РД-04/10.06.2015 г. на директора на Ц. „Я.“ – [населено място] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка“. С постановеното решение № 449/23.12.2015 г. по гр.д. № 1810/2016 г., РС – Габрово се е произнесъл изцяло по предмета на спора, като е счел, че претенциите са неоснователни и ги е отхвърлил. По подадената в срока по чл.250 ГПК молба на страната за допълване на решението, първата инстанция е приела, че липсва основание за допълване на диспозитива с изразите „дисциплинарно уволнение“ и „на лице, в случая работник, с неконкретизирана длъжност и която заповед за наказание е подписана от неизвестно лице“. Молбата за допълване е оставена от РС без уважение с решение № 1138/11.03.2016 г.
Това допълнително решение е обжалвано от страната с отделна въззивна жалба вх. № 2670/29.03.2016г., по която е образувано възз.гр.д.№120/2016г. по описа на ОС – Габрово. С въззивно решение № 121/08.06.2016 г. съдът е потвърдил допълнителното решение на районния съд като е приел, че действително не са били налице основания за допълване диспозитива на съдебния акт, тъй като произнасянето обхваща целия спорен предмет. Изрично в мотивите е посочено, че основното първоинстанционно решение № 449/23.12.2015 г. не е предмет на разглеждане в това въззивно производство, а подадената от страната отделна въззивна жалба вх. №529/22.01.2016г., респ. проверката за законосъобразност на уволнението и основателността на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, ще е предмет на друго въззивно производство. Поради това и последващата молба за допълване на въззивното решение с произнасяне по въпросите за законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищеца, т.е. и по въззивната жалба вх.№ 529/22.01.2016 г., е оставена без уважение с постановено допълнително въззивно решение № 682 от 13.09.2016 г. по възз.гр.д.№120/2016г. на ОС – Габрово. В мотивите на това второ въззивно решение отново е посочено, че предмет на разглеждане е само жалбата на страната срещу допълващото първоинстанционно решение, поради което след приключване на производството по чл.250 ГПК, съдът ще се произнесе и по въззивната жалба вх. №529/22.01.2016г., насочена срещу решението на РС, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени.
Както се посочи и по-горе, в представените от касатора изложения на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд в производството по чл.250 ГПК и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в изложенията, така и в двете касационни жалби, страната е изложила само доводи за допуснати от съда процесуални нарушения и за необоснованост на изводите му, досежно законността на прекратяването на трудовото правоотношение – т.е. въпроси, които не са били предмет на въззивно разглеждане и произнасяне по делото. Относими правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили решаващите му изводи, биха били единствено такива, касаещи предмета на производството по чл.250 ГПК и процесуалните задължения на съда, свързани с преценката на основателността на молбата за постановяване на допълнително решение.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. При липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121/08.06.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 120/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 682/13.09.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 120/2016 г. на Окръжен съд – Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.