О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 17.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 13/2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. К., И. Д. З. и П. Д. З. срещу решение от 31.07.09г., постановено по гр.д. № 94/06г. на Софийския градски съд, ІІа състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на молителите по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил без уважение молбата на В. Х. К., И. Д. З. и П. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение от 17.12.08г. по гр.д. . № 94/06г. на Софийския градски съд, ІІа състав. Със същото въззивният съд е отменил частично решение от 12.08.05г. по гр.д. № 21771/03г. на Софийския районен съд, 43 с-в, и вместо него е признал за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на ответниците В. Х. К., И. Д. З. и П. Д. , че ищците Г. Х. Г., А. Х. Г. и Й. В. Г. притежават на основание делба и наследство общо 21/45 ид части от правото на собственост върху УПИ * от кв.9б с площ от 980 кв.м. по плана на гр. С., м.”О”, като в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да остави молбата за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение, въззивният съд е приел, че в случая не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, тъй като и в мотивите към решението, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че наследодателят на ищците, респ. самите ищци притежават общо 7/15 или 21/45 ид.части от процесния имот, идентичен с бившия УПИ * от кв.12а.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
В случая касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, ТР на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на няколко определения на ВКС и на едно решение на СГС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в представените от него съдебни актове са решени по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното решение и представените от касаторите определение № 450 по ч.гр.д. № 1255/08г. на ВКС и решение от 18.05.07г. по гр.д. № 3939/06г. СГС, ІІд състав, в което е прието, че пропускът на съда да отрази в решението част от изразената в мотивите към него воля представлява очевидна фактическа грешка, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, но е приел, че в случая липсва несъответствие между формираната и изразена воля. Същото се отнася и за представените определения № 5 по гр.д. № 4086/08г., № 448 по гр.д. № 794/09г. и № 22 по т.д. № 320/08г. на ВКС, които освен това са постановени в производства по чл.288 ГПК и не биха могли да формират противоречива съдебна практика.
С оглед изложеното подадената от В. Х. К., И. Д. З. и П. Д. З. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 31.07.09г., постановено по гр.д. № 94/06г. на Софийския градски съд, ІІа състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: