О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 664/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалба и искане на К. И. Б., към което са се присъединили другите ищци по делото Т. Ц. Б., Д. К. Б. и С. К. Б. , за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 137/ 23.06.2008 г. по гр.д. № 1988/ 2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Врачански окръжен съд по гр.д. № 463/ 2006 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявени от касаторите солидарно против Министерство на икономиката, Министерство на правосъдието и държавата, представлявана от Министерство на финансите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно от 1 000 000 лв на ищеца К. И. Б., 15 000 лв на ищцата Т. Ц. Б. и по 10 000 лв на ищците Д.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Става дума за въпроса кое вредоносно бездействие на органите на държавна власт е релевантно за правото на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ. Въззивният съд дал отговор в смисъл, че неиздаването в законов срок на нормативен акт от ответниците не е бездействие, годно да ангажира отговорността им по ЗОДОВ, тъй като не е административна дейност. Според касаторите обаче при неизвършването на всяка конкретна, възможна и изискуема държавна дейност се касае за бездействие, което при причиняване на вреди е релевантно по чл.1 от ЗОДОВ, съответно държавата дължи да ги обезщети. Според касаторите намесата на Върховния касационен съд се налага, тъй като по въпроса нямало официално тълкуване, а ЗОДОВ не давал пълен отговор на този въпрос. На това основание претендират да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – М.И., М.П. и държавата, представлявана от М.Ф. – не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, действително е съществен, тъй като от отговора му зависи изхода на спора. Обаче по този въпрос ЗОДОВ е напълно ясен, няма затруднения при прилагането на нормата на чл.1 от с.з. в практиката и не се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Според ЗОДОВ на обезщетяване от страна на държавата подлежат вредите, причинени с бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност е тази, при която се осъществяват властническите правомощия на съответния орган, с който той е натоварен от законите на страната. Касае се за действия по упражняване на държавната власт – такива, с които фактически се изпълняват функциите на органа в съответния му ресор на действие. Неприемането на нормативни актове от страна на съответния орган не е такава дейност и не може да се счита, че същото съставлява релевантно бездействие по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 137/ 23.06.2008 г. по гр.д. № 1988/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: