О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 17.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 34/2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., Т. С. К., З. И. Г. и Е. И. К. от гр. П. срещу възиввно решение № І* от 12.06.2009г., постановено по гр.д. № 76/07г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 78 от 27.05.04г. по гр.д. . № 187/02г. на Ц. районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. К., Т. С. К., З. И. Г. и Е. И. К. против “П”Е. гр. С. и Т. къща”О. гр. Б. за осъждане на ответниците да освободят и да им предадат владението УПИ *Х-632 с площ от 1 103 кв.м. и УПИ * с площ от 1104 кв.м. в кв.39 по плана на гр. П., както и за осъждане на първия ответник да им заплати сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за ползване на имотите за последните пет години преди предявяването на иска.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните имоти е било възстановено на ищците в първоинстанционното производство по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, но че същите попадат в прилежащия терен от 36 дка на изградената през 60-те години на миналия век почивна станция “Ч”, гр. П., състояща се от три четириетажни блока и кухненски блок (през 1958г. теренът е бил отреден за младежки лагер) и че преди тяхната реституция целият терен е бил включен в капитала на преобразуваната държавна фирма “С”, чийто правоприемник е първият ищец. Прието е също, че в процесните имоти е проведен комплекс от застроителни мероприятия, които съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съставляват пречка за тяхната реституция по посочения ред и че предявените искове са неоснователни.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 6/05г., т.2 на ОСГК на ВКС по приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС по въпроса за действието на решенията поземлените комисии, както и че въззивният съд се е произнесъл по въпроса по какъв начин следва да се определи минималната прилежаща площ за обслужването на сградите в имота, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тези разпоредби на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, които в посоченото ТР № 6/05г. на ОСГК на ВКС е решен по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното решение и дадените в т.2 на това тълкувателно решение задължителни разяснения във връзка с приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ не е налице, тъй като в случая съдът е приел, че пречка за реституция на имотите е разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Позоваването на ТР № 1/97г. също е неоснователно, тъй като въпросът за действието на решенията на поземлените комисии (сега ОСЗ) в случая не е обусловил изхода на спора.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не са изложени релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от Н. К. , Т. К. , З. Г. и Е. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № І* от 12.06.2009г., постановено по гр.д. № 76/07г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: