Определение №504 от 5.7.2010 по ч.пр. дело №238/238 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е
 
№. 504
 
София, 05.07.2010 година
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и  десета  година в състав:
 
                                  
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                           ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                     МАРИЯ СЛАВЧЕВА
     
при  участието на секретаря    
в присъствието на  прокурора
изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 
ч.т.дело №  238/2010 година
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на едноличен търговец Х. Н. Д. с фирма „Т” гр. Б. срещу определение № 27 от 08.01.2010 г. по ч. т. д. № 786/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в заповедното производство. Застава на становището, че първия акт, с който се произнася БРС по искането по чл. 410 ГПК е заповед за изпълнение, а с вторият съдът се произнася по възражението по чл. 423 ГПК, т. е. налице е само едно определение, което подлежи на обжалване пред ВКС.
Ответникът по частнаТА жалба – „С” ЕООД гр. Б. е депозирал в срок по чл.276 ГПК отговор, в който излага съображения в подкрепа на становището си, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № 399 от 28.09.2009 г. по ч. гр. д. № 472/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което не се приема възражението по чл. 423 ГПК на едноличен търговец Х. Н. Д. с фирма „Т” гр. Б. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2 936/2009 г. на РС гр. Б., по силата на която е разпоредено същият да заплати на „С” ЕООД гр. Б. сумата от 24 000 лв. за неизплатени суми по сделки, 117,33 – лихва за периода от 01.04.2009 г. до 22.04.2009 г. и законна лихва.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че с произнасянето по възражението на длъжника, приключва производството по чл. 423 ГПК, тъй като липсва изрична норма, която да предвижда обжалване на определението на въззивния съд. Въз основа на това е направен извод, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Производството по чл. 423, ал. 1 ГПК е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение. Ако възражението бъде прието за основателно ще бъде възстановена висящността към момента по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. ако не бъде уважено – възстановява се стабилитета на издадената заповед за изпълнение. Актът по чл. 423 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като Окръжен съд гр. Б. не се е произнесъл в качеството си на въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство, което е приключило с неприемане на възражението на длъжника (жалбоподател в настоящото производство).
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 27 от 08.01.2010 г. по ч. т. д. № 786/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top