1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 03.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 865 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците К. К. Д. от [населено място] и [фирма], [населено място], приподписана от адв. Н. М., срещу решение № 146 от 23.03.2011г. по в. гр. дело № 81/2011г. на Апелативен съд П. в частта, с която е оставено в сила решение № 279 от 02.11.2011г. по т. дело № 269/2010г. на Окръжен съд Кърджали в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане срещу К. К. Д. и [фирма] в полза на Д. А. Д. от [населено място] в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от 29.10.2009г. по запис на заповед, издаден на 10.10.2006г., въз основа на който е издадена заповед № 1289 от 05.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 1281/2009г. по описа на Кърджалийски районен съд и длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на заявителя сумата 3 787 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 3 150 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с константната практика на ВКС /определение № 88/20.10.2008г. по т. дело № 593/2008г., решение № 121/01.07.2009г. по т. дело № 55/2009г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 181/07.04.2009г. по т. дело № 55/2009г. на ВКС, ІІ т. о./ и който се решава противоречиво от съдилищата /решение № 273/27.10.2010г. по гр. дело № 3728/2009г. на Окръжен съд Кърджали, решение № 142/13.07.2010г. по гр. дело № 54/2010г. на Районен съд Златоград, решение № 146/23.03.2011г. по в. гр. дело № 81/2011г. на Апелативен съд П./: „следва ли при наличие на запис на заповед съдът, който е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК по повод на постъпило възражение от издателя на записа на заповед, че не дължи претендираната сума, да бъдат изследвани и каузалните отношения между кредитора и длъжника по издаден запис на заповед, при направено възражение по издаден изпълнителен лист за недължимост на вземането, основано на тези отношения”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите правят оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – постановяване на решението без обсъждане на всички доказателства за недължимост на сумата по запис на заповед поради недоказване на каузалните отношения между страните.
Ответникът Д. А. Д. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага становище, че посоченият от касатора правен въпрос не е поставян и не е разрешаван от двете съдебни инстанции, в подадения отговор на исковата молба касаторите не са посочили каузални правоотношения, които да бъдат изследвани от първата инстанция, а е оспорено авторството на процесния запис на заповед и са направени доказателствени искания във връзка с оспорването. Конкретни каузални отношения не са посочени и във въззивната жалба, поради което не са изследвани от въззивния съд. Ответникът релевира доводи, че от приложените към касационната жалба разпечатки на съдебни актове не се установява дали същите са влезли в сила и кога, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че е налице абстрактна сделка – запис на заповед от 10.10.2006г. с издател К. К. Д. и авалист [фирма] за сумата 30 000 лв. и поемател Д. А. Д.. Изложил е съображения, че записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, не съдържа като съществен елемент за издаването му основание, въпреки че би могъл да се издава и с обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя, но това не е задължително условие за действителност на менителничния документ. Относно възражението за изтекла погасителна давност решаващият съдебен състав е възприел констатациите на първоинстанционния съд относно падежа на записа на заповед, кога е предявено и входирано в Районен съд Кърджали заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е направил извод, че исковата претенция не е погасена по давност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос „следва ли при наличие на запис на заповед съдът, който е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК по повод на постъпило възражение от издателя на записа на заповед, че не дължи претендираната сума, да бъдат изследвани и каузалните отношения между кредитора и длъжника по издаден запис на заповед, при направено възражение по издаден изпълнителен лист за недължимост на вземането, основано на тези отношения” не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд не е изразил становище по него, не е приел, че каузалните отношения не подлежат на изследване. Съображенията на въззивната инстанция, че каузалното отношение не е задължително условие за действителност на менителничния документ, не може да се отъждестви с отказ от изследване на каузални правоотношения, за чието обезпечение е издаден записът на заповед.
От друга страна, по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал между страните спор относно каузалното правоотношение трябва да се изследва основанието, на което е издаден менителничният ефект, какво вземане обезпечава, като кредиторът следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният ефект, а длъжникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение, само ако длъжникът изложи конкретни факти и възражения във връзка с наличието/липсата на каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед. Съдът е длъжен да изследва наличието на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение само в хипотезата на възникнал между страните спор по този въпрос. В този смисъл са решение № 5/02.02.2012г. по т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 108/22.07.2011г. по т. дело № 813/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други. В конкретния случай ответниците /касатори в производството пред ВКС/ в депозираните отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК и възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не са изложили никакви твърдения и възражения във връзка с каузално правоотношение, не са посочили защо са подписали записа на заповед, поради което съдът не е бил длъжен да изследва съществуване на каузално отношение и връзката му със записа на заповед.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен поради следните съображения: 1/ Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос не е релевантен за спора; 2/ По въпроса за задължението на съда да изследва съществуването на каузалното правоотношение и връзката му със записа на заповед е налице постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която в процесния случай не е нарушена; 3/ Не са налице данни, че представените от касаторите решение № 273/27.10.2010г. по гр. дело № 3728/2009г. на Окръжен съд Кърджали и решение № 142/13.07.2010г. по гр. дело № 54/2010г. на Районен съд Златоград са влезли в сила.
Инвокираното в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – постановяване на решението без обсъждане на всички доказателства за недължимост на сумата по запис на заповед поради недоказване на каузалните отношения между страните, представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторите трябва да заплатят на ответника направените от него разноски за касационното производство в размер 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 23.03.2011г. по в. гр. дело № 81/2011г. на Апелативен съд П..
ОСЪЖДА К. К. Д. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 и [фирма], [населено място],[жк], [улица], строителен полигон база [фирма] да заплатят солидарно на Д. А. Д. от [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.