О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
С.,06.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №365/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. З., с вх.№63425 от 15.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №11563 от 09.08.2010 год. по ч.гр.д.№2897/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ-ри въззивен бр.състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на [фирма] срещу Разпореждане от 25.01.2010 год. по гр.д.№54240/2009 год. на Софийския районен съд,І ГО, 27 състав, с което по заявление на касатора е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-чл.417, т.2 ГПК срещу Б. Н. Т. за сумата 1088.11 лв.главница, както и договорна лихва за сумата 129.37 лв. за периода от 15.03.2005 год. до 24.11.2009 год. въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредитна карта от 15.03.2005 год., сключен с [фирма], правата и задълженията по който са прехвърлени на кастора-заявител с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че банката-заявител не може да ползва реда за издаване на заповед за незабавно изпълнение на чл.417,т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ, защото кредитът не е отпуснат от банкова институция и вземането не произтича от банкова сделка. Софийският градски съд е подкрепил крайните си изводи и с факта, че в конкретния случай извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като не удостоверяват движението по сметката му.
Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на закона, защото счита, че не само и единствено извлечението от счетоводните книги на банката, представляващо документ по смисъла на чл.417,т.2 ГПК, трябва да удостоверява изискуемостта на вземането, посочено в него. Подържа още, че неправилно Софийският градски съд е приел, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги не представлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК, като въззивният съд е разширил обсега на проверката, която следва да извърши. Подържаните от касатора основания за достъп до касация може да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Като значими за изхода на делото поставя следните правни въпроси, за които твърдси, че са разрешени от Софийския градски съд в противоречие със съдебната практика: 1/„Въз основа на кой документ като несъдебно изпълнително основание банките могат да искат издаване на изпълнителен лист за вземанията си” и 2/Какво трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги, за да удостовери подлежащо на изпълнение вземане- трябва ли да съдържа данни за движението по сметката длъжника, за настъпилите в хронологичен ред обстоятелства относно изменения в размера на кредита, кои и колко вноски не са платени.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора правни въпроси са от значение за правилното приложение на нормите на чл.417,т.2 и чл.418, ал.2 ГПК, но не са обусловили изцяло изхода по делото. Определящо за постановения отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК е, че банката-заявител е придобила вземането си срещу длъжника по силата на цесия от небанкова институция, поради което не може да ползва облекчения ред на заповедното производство. След като на това основание банката- цесионер не може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение, каквито и най-подробни данни да съдържа извлечението от сметката, то подаденото заявление ще следва да бъде оставено без уважение. По този въпрос е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР 1-2010 –ОСГКТК- вж. Определение №583 от 20.07.2010 год. по ч.т.д.№506/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №931 от 15.12.2010 го по ч.т.д.№614/2010 год. На ВКС, І Т.О. Застъпеното в тях становище, че банката-заявител, придобила вземането по силата на договора за продажба на търговското предприятие на цедента [фирма], не може да ползва редът за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, защото и цедентът не е могъл да го ползва, се споделя изцяло от настоящия състав.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №11563 от 09.08.2010 год. по ч.гр.д.№2897/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ-ри въззивен бр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: