О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 07.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1094 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ал. С. срещу решение № 4826/01.07.2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Г състав /СГС/ по гр.д. № 12217/2010 г. в потвърдителната му част – частта с която е отхвърлен иска на касатора за сумата 13597.28 лв., представляваща неизпълнено задължение на ответника по договор за управление – неплащане на такса смет и данък сгради.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.232 ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за неплатена наемна цена, лихва за забава, стойност на ползвана електроенергия, В и К услуги, топлинна енергия, такса смет и местен данък при посочени периоди от време, както и договорна неустойка. Претенциите касаят ползван под наем недвижим имот. Исковете са изцяло отхвърлени от СРС. СГС е изменил отхвърлителното решение на СРС като е уважил частично предявените искове и е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение в останалата му част, включваща и претенцията, предмет на настоящата касационна жалба – за 13597.28 лв., представляваща неизпълнено задължение на ответника по договор за управление – неплащане на такса смет и данък сгради. СГС е приел, че между страните са сключени два договора, по силата на които ищецът е отдал под наем на ответника описан недвижим имот и му е възложил управлението на цялата сграда. СГС не е възприел доводите на СРС за нищожност на клаузи от тези договори. СГС е изложил подробни съображения за основателността на всяка една от посочените претенции, както и недоказаността конкретно на претенцията за битови отпадъци и данък сгради – предмет на касационната жалба. За тази претенция СГС е приел, че няма данни размерът на претендираните суми да е определен след извършване на прихващане на приходно–оправдателни документи, удостоверяващи плащания от други наематели – доводи на СРС, възприети от въззивния съд.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира три процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на чл.162 ГПК. С въпросите касаторът поддържа становището си, че съдът е приел претенцията, предмет на касационната жалба за доказана по основание и е следвало да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК. Но видно от мотивите на СГС, както се посочи и по-горе, въззивният съд е изложил съображения във връзка с действителността на двата договора, сключени между страните, които не представляват съображения за основателност на предявените претенции във връзка с тези договори. СГС изрично е посочил, че във връзка с претендираната сума от 13597.28 лв. за неплащане на такса смет и данък сгради липсват доказателства претендираните суми да са определени след извършване на прихващане на приходно– оправдателни документи, удостоверяващи плащания от други наематели. При тази конкретизация за недоказаност на претенциите, няма основание да се приеме, че се касае до хипотеза, обхваната от разпоредбата на чл.162 ГПК, поради което формулираните въпроси във връзка с приложението на тази разпоредба не са обуславящи изхода на спора. Щом въпросите не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, неотносима е приложената съдебна практика, нито същата мотивира наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. При така формулираните необуславящи въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма основание да се приеме наличие и на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4826/01.07.2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Г състав по гр.д. № 12217/2010 г. в обжалваната му потвърдителна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.