Определение №51 от по гр. дело №2774/2774 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
         № .51               
 
                                                      гр.София, 26.01.2009 г.                                               
 
                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                      ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева  гр.д.№ 2774 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
           
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Й. срещу решение № 21 от 15.02.2008 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 221 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 79 от 18.05.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Кърджалийския районен съд, за установяване по отношение на М. Й. , че С. Л. И. и А. Л. А. са собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в с. Г. крепост, община К., представляващ масивна двуетажна къща от каменна зидария и дворно място от 1160 кв.м. при граници: общински поземлен имот № 26, поземлен имот № 25 и от две страни- път и за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответницата № от 01.03.2005 г.
В жалбата се твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е необосновано и неправилно поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по съществени процесуални и материални въпроси. Процесуалните въпроси касаят спазването на изискването на чл.98, ал.1, б. „в” от ГПК за посочване цената на иска и вписването на исковата молба съгласно чл.114, б. „а” от ЗС. Материалноправният въпрос е дали е необходимо съсобствениците да извършват действия, с които се противопоставят и отблъскват владението на останалите съсобственици, за да започнат да своят имота изцяло, а не само да го владеят за своите и да го държат за чуждите идеални части.
Ответниците по касационната жалба С. Л. И. и А. Л. А. не вземат становище по нея.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Първият посочен от касаторката процесуален въпрос за цената на иска касае единствено фискални правоотношения, а вторият /за вписването на исковата молба/ има значение за действието на решението спрямо трети лица, а не по отношение на страните. Ето защо тези въпроси не са съществени за изхода на спора между страните, не касаят пороци на решението, поради което не могат да послужат като основания за касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е взел предвид, че страните са наследници на А. И. Б. и че ищците са ползвали процесния имот в това им качество. В този случай съгласно трайната практика на ВКС, отразена както в посочените от касатора решения № 234 от 2006 г. на ВКС, ІV г.о., № 304 от 1995 г. на ВКС, І г.о., № 307 от 1995 г. на ВКС, І г.о., така също и в решения № 1* от 2006 г. и № 508 от 2003 г. на ВКС, І г.о., въззивният съд е следвало да приеме, че ищците са били владелци за своите идеални части и държатели за идеалната част на ответницата-касаторка по настоящото дело. За да започнат да своят вещта изцяло, ищците е следвало да предприемат действия, достигнали обективно до ответницата, с които отблъскват нейното владение и ясно демонстрират промяната на намерението им от държатели да се превърнат във владелци на нейната идеална част. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 15.02.2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 221 от 2007 г.
УКАЗВА на касаторката М. А. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.
 
НАСРОЧВА делото за ……………………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top