О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5219 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Б. срещу решение от 20.06.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по гр.д. № 133 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 г. на Ш. районен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. за отхвърляне като неоснователен на предявения от Х. М. Б. срещу „Д” О. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на договор за продажба на нива от 40,100 дка, представляваща имот пл. № 0* по плана за земеразделяне на с. Г., Ш. област, обективиран в нотариален акт № 1* том IX, рег. № 7* по д. №1102 от 05.08.2005 г.
За да постанови решението си, съдът е приел, че на ищецът Х е изразил съгласие за продажба на имота като е подписал пълномощно затова. Тъй като ищецът не е искал унищожаването на упълномощителната сделка поради измама и не било доказано опорочаването на волята му при подписване на пълномощното, то сделката за продажба на имота била действителна.
В жалбата се твърди, че решението на Ш. окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /относно действителноста на сделката за покупко-продажба на имота/, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 318 от 29001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 2* от 17.01.2003 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. Процесният имот попадал в практикуваната напоследък класическа схема за „покупко-продажба” на земеделски земи и в този смисъл повдигнатият от касатора въпрос бил особено актуален и бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Д” О. не взема становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая, като практика на ВКС касаторът сочи решения № 96 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 318 от 29001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 2* от 17.01.2003 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., в които е прието, че за продажбата на недвижим имот се изисква изрично, а не генерално пълномощно. Обжалваното решение на Ш. окръжен съд не противоречи на тази практика на ВКС, тъй като в него съдът също е приел, че за действителността на сделката за продажба на процесната нива е необходимо изрично пълномощно. Искът е отхвърлен, тъй като по делото е представено такова изрично нотариално заверено пълномощно от 04.08.2005 г., с което ищецът Х е упълномощил Т. Н. Р. да продаде собствения му имот пл. № 0* с площ от 40,100 дка, находящ се в землището на с. Г., община В., област Ш. , в м.”М”.
С. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, материалноправните норми на ЗЗД, уреждащи нищожността на договорите поради липса на съгласие и унищожаемостта на договорите при измама, са достатъчно пълни и ясни и не се нуждаят от тълкуване. По тези въпроси има последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Обстоятелството, че през последните години зачестили случаите на продажби с пълномощни, които не били подписани от собствениците на имотите или за които собствениците били измамени да подпишат, не е основание по ГПК за допускане на касационното обжалване. Още повече, че по настоящото дело не е предявен иск за унищожаемост на упълномощителната сделка поради измама, нито се твърди, че пълномощното от 04.08.2005 г. не е подписано от ищеца.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Ш. окръжен съд, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по гр.д. № 133 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.