О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 29.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 995 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. “И” чрез адвокатите А. Д. и Д. А. срещу решение № 71/23.07.2009 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 147/2009 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, отхвърлящо молбата на касатора за откриване производство по несъстоятелност на “Л” ООД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване в изложенията на двамата адвокати се визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата –“Л” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
БОС е сезиран с молба от Е. “И” за откриване производство по несъстоятелност на “Л” О. , поради невъзможност за изплащане на задължение от 10850 евро по договор за посредничество от 23.09.2004 г. между страните.
БОС е отхвърлил молбата – решение от 07.02.2008 г., а след отмяна на решението му от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане, БОС отново е отхвърлил молбата.
БАС е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, като е приел, че независимо от спорния характер на вземането на молителя – предмет на установяване по друго дело, молбата по чл.625 ТЗ е неоснователна, тъй като не е налице неплатежоспособност на длъжника – финансовото състояние на търговеца позволява пълна независимост от кредиторите му и възможност да обслужва своите задължения, като неплащането на отправените до него претенции от молителя не е проява на невъзможност да стори това, а до оспорване на дължимостта им. Изслушаните ССЕ изключват дори наличие на временни финансови затруднения за длъжника, предвид изключително високите коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – всички над три единици, изчислени към 31.12.2008г. при задължения, включващи и процесното спорно задължение на молителя. БАС не е взел предвид нововъзникналите, според молителя, в хода на процеса и непосочени от него като размери акцесорни задължения към спорната главница – неустойки и лихви, поради незаявяването им за плащане от самия молител към длъжника и липса на задължение за съда да установи в това производство неуточнен от самия кредитор размер на нововъзникнали след подаване на молбата по чл.625 ТЗ претенции.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а излага доводи, свързани с приетото от БАС /според касатора/ относно ликвидността на спорното вземане между страните, което е следвало да се установи в друго производство, различно от настоящото. В тази връзка се излагат и доводи за обсъжданите доказателства, характера на сключения между страните договор, воденото от длъжника счетоводство, както и нововъзникналите в хода на процеса и непосочени от молителя като размери акцесорни задължения към спорната главница – неустойки и лихви – т.1-4 в изложението от 17.09.2009 г. В същият смисъл е и последващото изложение от същата дата под № 7* в което с по-кратки мотиви отново се визира приетото от БАС, че молбата е неоснователна, тъй като вземането на молителя не е безспорно и същото е предмет на висящ спор между страните. И в двете изложения се сочи практика на тричленни състави на ВКС, Д. ОС и Пловдивски АС.
Както се посочи по-горе, при повторното разглеждане на делото, мотивите на БАС за неоснователност на молбата са свързани не с липсата на безспорност на заявеното в молбата вземане на молителя срещу длъжника, а с изключително доброто финансово състояние на последния, позволяващо му пълна независимост от кредиторите му, т.е възможност за плащане, включително по спорни вземания, за каквито са отделени суми по последния баланс, съставен към 31.12.2008 г. и коментиран в ССЕ. Именно с оглед тази възможност на длъжника БАС е приел липса на предпоставки по смисъла на закона за неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност срещу същия. Щом това е така и не вземането на молителя по молбата му – спорно или безспорно, а финансовото състояние на длъжника е обосновало извода на БАС за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ, доводите на касатора във връзка с вземането на молителя и приетото от БАС в тази връзка не е предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловило крайния изход на спора за липса на неплатежоспособност по смисъла на ТЗ. Не са налице и допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Приетото в т. 10 от ТР № 1 от 2001г. на ОСГК на ВКС – относно допускане на експертиза, оглед и освидетелстване е неотносимо, доколкото и при повторното разглеждане на делото са уважени искания за ССЕ – с множество задачи /т.1/. Приложените решения на отделни състави на ВКС касаят казуси, различни от настоящия или са за отмяна и връщане на дела за ново разглеждане, т.е. не разрешават спор със сила на пресъдено нещо /т.2/, решенията на ДОС и ПАС са без доказателства за влизане в сила. Приложените определения на ВКС и невлезлите в сила решения на ДОС и ПАС не обуславят наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71/23.07.2009 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 147/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.