3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
[населено място], 15.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2123 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. срещу определение № 184 от 17.01.2013г. по ч. гр. дело № 4611/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 6173 от 15.10.2012г. по т. дело № 3031/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав. Частният жалбоподател поддържа становище, че при изготвянето на частната жалба срещу определението на СГС, е допуснал явна фактическа грешка, като при изписване на името на частния жалбоподател вместо М. Н. К. е посочено, че частната жалба е подадена от М. Н. К. в качеството му на управител на [фирма] поради това, че целият процес между страните се води от М. К. като физическо лице и в качеството му на управител на посоченото дружество. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на САС за разглеждане на частната жалба по същество или ВКС да отмени определението на СГС. Претендира разноски за настоящото производство в размер 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът К. Н. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария С. П. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер 150 лв. – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че делото пред Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 6173 от 15.10.2012г. по т. дело № 3031/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, с което на основание чл. 278, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК е допълнено определение от 16.11.2011г. /разпореждане/ като М. Н. К. е осъден да заплати на К. Н. В. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 500 лв. – направени разноски по делото. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу посоченото определение, решаващият съдебен състав е приел, че същата е процесуално недопустима поради това, че е подадена от лице, което не е носител на процесуалното право на жалба и няма интерес от обжалване на определението на СГС.
Определението на въззивната инстанция е правилно.
За да бъде допустима частната жалба, е необходимо същата да е подадена от легитимирана страна, имаща право на жалба. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената частна жалба, за която съдът следи служебно и когато същата не е налице, производството подлежи на прекратяване, респективно частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Трето лице, неучастващо в исковото производство и съответно в производството по чл. 248 ГПК, не е активно процесуалноправно легитимирано да обжалва определението, с което е допълнено определението за прекратяване на производството като ищецът е осъден да заплати на ответника направените от последния разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Доводът на частния жалбоподател, че определението на въззивната инстанция следва да бъде отменено поради допусната от него очевидна фактическа грешка, е неоснователен. От една страна, допуснатата от страната фактическа грешка при изписване на наименованието не обуславя неправилност на съдебния акт, ако от външна страна не е видно, че е налице фактическа грешка. От друга страна, в настоящия случай не се касае до несъзнателна фактическа грешка, тъй като държавната такса по частната жалба не е внесена от М. Н. К., а от частния жалбоподател [фирма], както и пълномощното за адв. К. е от посоченото дружество.
Предвид изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, разноски на частния жалбоподател не се дължат, но последният трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените от него разноски за настоящото производство в размер 150 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 17.01.2013г. по ч. гр. дело № 4611/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОСЪЖДА М. Н. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. Н. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], жк Т., [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – направени разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.