О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
[населено място], 22.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№963/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №148 от 30.06.2011г., постановено по в.т.д.№154/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25 от 20.08.2008г. по т.д. №158/2008г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 77450.87 лв. представляваща цената на пещ по размален договор за продажба от 16.05.2007г., ведно със законната лихва, считано от 5.11.2008г. до окончателното й заплащане и разноски 3243.79 лв. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, като релевира оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на критерийте за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, за което не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №10 от 7.03.2011г., по т.дело № 475/2010г. състав на ВКС, ТК е отменил и върнал за ново разглеждане делото на Варненския апелативен съд по иска на [фирма] по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД по единствено спорния по делото въпрос дали е спазена шестмесечната погасителна давност по чл. 197 ЗЗД при предявяване на иска. Указанията на ВКС се отнасят до събиране на доказателства за предаване на вещта, вида на недостатъците, връщане на вещта за да бъде искано връщането на цената, съгласно чл. 195, ал.1 ЗЗД.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд, след обсъждане на доказателствата по делото, вкл. и тези приети пред него, приема за дата на получаване на фактическото владение на вещта / пещта/ 20.07.2008г., когато комисия на купувача с протокол от същата дата прави опит съоръжението да бъде монтирано. На тази дата, след пълен преглед на техническото състояние на съоръжението, комисията констатира спукване на тръби и липсата на техническа документация за извършване на монтажа. С писмо от 5.08.2008г. купувачът [фирма] е уведомил дружеството – касатор за провала на програмата “Start Up”, неразделна част от договора за поръчка от 30.05.2007г., с оглед на който е сключен договора за продажба от 16.05.2007г. Направена е рекламация на вещта, като негодна за използване, като купувачът се е позовал на пълната отговорност на продавача за цената на вещта от 33 000 евро. Съдът е приел, че времето от 20.07.2008г. до 5.08.2008г. е срок, който покрива изискването на закона за незабавно уведомяване на продавача за откритите недостатъци на вещта, а считано от 20.07.2008г. – датата на фактическо приемане на пещта/ по делото няма спор, че страните не са съставили приемателно-предавателен протокол за предаване/ е спазен шестмесечния срок по чл.197 ЗЗД за разваляне на договора, поради недостатъци, които правят негодно съоръжението за ползване. Извършена е преценка на отговорността на продавача за неправилното съхранение на пещта през зимата, причина за спукването на тръбите. Искът по чл.55, ал.1, пр. 3 е приет за основателен и е постановено връщане на заплатената от купувача на продава цена, поради отпадане на основанието за нейното плащане – развален договор.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран правен въпрос, съгласно изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. То преповтаря изцяло касационната жалба с релевираните от касатора оплаквания за необоснованост и противоречие на въззивното решение с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за приетата от него дата на получаване на вещта, като коментира доказателства по делото – писмо от 5.08.2008г. за съдържащо се в него изявление – признание на купувача, че предаването на вещта е извършено през лятото на 2007г. Тези доводи на жалбоподателя не формулират правен въпрос, като основна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, а са относими към основанията за отмяна на неправилно решение по чл. 280, т.3 ГПК пр. първо и трето. Проверката за тяхната основателност не може да бъде извършена във фазата на селектиране на касационните жалби, тъй като са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Цитирането на съдебни решения, без да е посочен правния въпрос от значение за изхода на делото и въз основа на който съдът е направил решаващите си изводи за уважаване на иска, също не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, решението не е в противоречие с ТР №33 по гр.дело №3/1973 г. на ОСГК на ВС, тъй като последното разглежда правото на купувача да иска намаляването на цената на вещта, сроковете и процесуалните способи за упражняването на това право от купувача. Решението не противоречи и на ТР №88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС и решение №811 от 13.10.2006г. по т.д.№ 336/2006г. на ВКС, ТК за сроковете, в които може да бъде упражнено правото на купувача да иска развалянето на договора, поради недостатъци на вещта по чл.197 ЗЗД, а преценката от кой момент започва да тече срока се извършва въз основа на конкретните доказателства по конкретното делото, като част от правораздавателната дейност на съда по същество. По въпрос за гаранционната отговорност при правоприемство, въззивният съд не се е произнасял, поради което ТР №73 по гр.дело №16/1984г., като неотносимо към конкретния казус, не следва да бъде коментирано. По същите съображения не следва да се обсъжда решение №54 по гр.дело №21/1986г. на ОСГК на ВС разглеждащо отговорността на производителя при вреди от непозволено увреждане по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. Липсва идентитет между правните въпроси по делото и тези в решение №1159 по гр.дело №3834/2007г. и решение №28 по т.дело №497/2008г. на ВКС, ТК / по чл.290 ГПК/ , в които състави на ВКС са се и произнесли по отговорността на купувача по предварителен договор за продажба за заплащане на цената по договора и правото му да развали договора, при неизпълнение на това задължение, както и по приложението на чл.95 и чл.97 ЗЗД – забавата на кредитора и последиците от нея за длъжника за освобождаването му от заплащане на паричното задължение по договора. С решение №749 по гр.дело №130/2001г. ВС се е произнесъл по отговорността на кредитора при договор за издръжка и гледане, когато отказва да приеме предоставената от длъжника престация, а с решение №586 от 21.06.2007г. на ВКС за отговорността на изработващия вещта по договор за изработка с недостатъци и правото на възложителя по чл.265, ал.2 ЗЗД, т.е. не е налице противоречиво разрешен въпрос, съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Действието по материалното предаване на вещта от продавача на купувача е винаги конкретно и се установява въз основа на доказателствата по делото, поради което преценката доколко изводите на съда за предаване на вещта от продавача на купувача съвпадат с доказателствата по делото, може да бъде предмет на проверка само ако въззивното решение бъде допуснато до касационно разглеждане. Поради това не може да се приеме, че при конкретната фактическа обстановка, обжалваното решение е в противоречие с решение №1585 по гр.дело №113/2002г. на ВКС, V г.о. От изложеното следва, че касаторът не само не изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК да посочи обуславящия изхода на делото правен въпрос, но не са налице и специфичните предпоставки за допустимост на касационното производство – разрешения във въззивното решение материалноправени/или процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС / т.1/ или да е решаван противоречиво от съдилищата / т.2/ .
На касационно обжалване пред ВКС по чл.280 ал.1,т.3 ГПК подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. В случая касаторът позовавайки се на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК поддържа, че няма основание “конкретният казус да се разглежда като нещо необичайно и нестандартно, за да се прилага спрямо него друга практика, различна от досегашната” , т.е. самия касатор не поддържа необходимост от отстраняване на противоречива съдебна практика или необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, което обосновава извод, че не е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице релевираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148 от 30.06.2011г., постановено по в.т.дело №154/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: