Определение №310 от 12.4.2012 по търг. дело №796/796 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 310

София, 12,04 , 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 796/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни: касационна жалба от [фирма],гр.Ш., чрез адвокат З. Д. , с вх.№2284/09.05.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 05.05.2011 год. и касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат И. И., с вх.№2534/19.05.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.05.2011 год., както и допълнителна такава с вх.№3013 от 14.06.2011 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 13.06.2011 год., двете срещу решение №73 от 08.04.2011 год. по в.т.д.№42/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което частично е отменено отхвърлителното решение на №130 от 11.12.2010 год. по т.д.№35/2009 год. на Шуменския окръжен съд и по реда на чл.258 и сл. ГПК е уважен предявеният от ищеца [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. чл.82 ЗЗД за сумата 26 000 лв./частично предявен от пълния размер от 51 328 лв./, представляваща обезщетение за претърпените вреди/загуби/ от неизпълнение на сключения на 01.10.2007 год. между [фирма], като наемодател, и [фирма], като наемател, договор за наем на 2 400 дка земеделска земя. Първоинстанционният съд е отхвърлил този иск, както и обективно съединения с него иск, предявен на същото правно основание, но с предмет обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи в размер на 26 000 лв./частично предявен от пълния размер на 96 000 лв./. За да отхвърли така предявените искове, Шуменският окръжен съд е приел, че със сила на пресъдено нещо, формирана в друг предходен процес, е установено, че неизправната страна по договора за наем е ищецът [фирма]/вж. влязлото в сила решение №733 от 15.12.2009 год. по гр.д.№3125/2008 год. на Шуменския районен съд, с което [фирма] е осъден на основание да заплати на [фирма] дължимия наем в размер на 18 600 лв./. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е приел, че това решение формира сила на пресъдено нещо само по иска с правно основание чл.228 ЗЗД за дължимост на неизплатената наемната цена, но не и по преюдициалния въпрос дали сключеният между страните наемен договор е развален. Приел е още, че към дата на отправеното от [фирма] предизвестие за разваляне на договора – 01.10.2008 год., получено от [фирма] на 03.10.2008 год., договорът не е бил развален и затова предприетите от [фирма] действия по изземване на отдадените под наем земи, едновременно с връчването на предизвестието за разваляне на договора, представляват неизпълнение на задълженията му на наемодател по чл.228 ЗЗД. На това основание дължи обезщетение за претърпените от наемателя вреди/загуби/ от това неизпълнение. Варненският апелативен съд е счел, че пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, поради което е споделил крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователността на иска с правно основание чл.82 ЗЗД за тяхното присъждане.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І.По касационната жалба на ищеца [фирма].
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната част за търсеното обезщетение за пропуснати ползи е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд в противоречие със закона и поради необсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че пропуснатото увеличение на имуществото му е било сигурно. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „С. с.” оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба в тази й част.
Решение на Варненския апелативен съд по касационната жалба на [фирма] не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.2 ГПК да формулира точно и мотивирано общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК-а именно да посочи кои правни въпроси са разрешени от въззивния съд при наличие на някои от допълнителните предпоставки за селектиране на касационната жалба. Задоволил се е само с възпроизвеждане мотивите на съда, без да формулира кои от направени в тях изводи противоречат на трайно установената съдебна практика. Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на съда по съществото на спора при съобразяването им със закона и практиката. Съгласно нея подлежат на обезщетение пропуснатите ползи, като последица от виновното неизпълнение на договора, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и се дължат единствено и изцяло на него. Пропускането да се увеличи имуществото трябва да бъде не само вероятна, а и сигурна закономерност.
Решението на Варненският апелативен съд в тази обжалвана част не е постановено в противоречие със сочената съдебна практика, поради което и не са налице и допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Преценката на въззивния съд за това дали общите принципи за определяне подлежащите на обезщетение пропуснати ползи са намерили конкретен израз в настоящия казус, е конкретно обоснована от установената по делото фактическа обстановка. Противоречие с практиката би съществувало, само ако решаващият съд, въпреки че приема сигурност и закономерност на претендираните пропуснати ползи, не ги присъжда. А дали сочените пропуснати ползи имат тези качества, е винаги въпрос на конкретна преценка въз основа на конкретно установената фактическа обстановка. Правнорелевантно по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК би било евентуалното противоречие между правните изводи в обжалваното решение и тези в представената съдебна практика, а не и между различната им фактологическа обусловеност . Несъгласието на касатора с направените правни изводи, въз основа на конкретната фактическа обстановка, не означава, че те са направени в противоречие с трайно установената съдебна практика.

ІІ.По касационната жалба на ответника [фирма].
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е уважил искът с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за претърпяната от наемателя загуба от виновното неизпълнение от наемодателя на договора за наем, е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, като поставя следните правни въпроси:1.”Развален ли е процесният договор за наем по надлежния ред ?” 2. „Има ли основание неизправната страна по един двустранен договор да търси обезщетение за неизпълнение?” 3.” Съдът въобще не е обсъдил направените доводи за разваляне на договора във връзка с писмо №49/01.01.2008 год.”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на жалбата.
Решението на Варненския апелативен съд по касационната жалба на [фирма] не следва да се допуска до касационен контрол.
С посочените по-горе въпроси касаторът не формулира общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да посочи кои значими за изхода на делото правни въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, а изразява несъгласието си с направените от съда правни изводи въз основа на конкретните доказателства по делото. Фактически цели ВКС да се произнесе в унисон с твърденията му, че сключеният между страните наемен договор е развален от наемодателя след преоценка на обсъжданите от въззивния съд доказателства, което е несъвместимо с правомощията на касационната инстанция. Чрез дословното прекопиране в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК на основанията за касационно обжалване, съдържащи се в мотивите към касационната жалба, подкрепящи доводите на касатора за неправилност на решението в обжалваната част, е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Израз на това сместване и третият поставен от него правен въпрос за необсъждане на доказателствата по делото във връзка с твърденията му, че е развалил договора за наем. Основанията за касационно обжалване не могат да представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба.
Вторият общо поставен правен въпрос за значението на изправността на страната, търсеща обезщетение за виновното неизпълнение на договора от другата страна, също не представлява значим за изхода на делото правен въпрос. Поради двустранния характер на договора за наем, определящ се от насрещните права и задължения на двете страни, значима за изхода на делото е конкретната вина при неизпълнение на конкретното задължение на всяка една от страните по този договор, каквато не е посочена във въпроса. Поради неформулиране на общото основание за достъп до касация не може да се прецени доколко е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба- разрешаване на значимия за изхода на делото въпрос в противоречие със сочената съдебна практика. При това липсва и идентичност между представените решения и решението на Варненския апелативен съд в обжалваната част. Така с решение №286 от 26.02.1996 год. по гр.д.№1294/95 г. на V Г.О. и решение №286 от 26.02.1996 год. по гр.д.№1294/1995 г. ,V Г.О. Върховният съд е приел, че исковата молба може да се квалифицира като покана, предупреждение за разваляне на договора, но в случая Варненският апелативен съд е приел, че конкретната искова молба с правно основание чл.228 ЗЗД по гр.д.№3125/2008 год. на Районен съд не е изпълнила такава роля, защото тя е постъпила в съда на 19.12.2008 год., 80 дни след осъщественото виновно поведение на наемодателя, изразяващо се в изземването на земите от наемателя.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73 от 08.04.2011 год. по в.т.д.№42/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар