3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№515
гр. София, 05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 103 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Б., срещу определение от 23.11.2010г. по ч. гр. дело № 11422/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 07.04.2009г. по ч. гр. дело № 12103/2009г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, с което е наредено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на документ по чл. 417 ГПК и е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК и длъжникът е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие” разноски в размер 2 669,62 лв.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт и съобразяването му с установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждане от 07.04.2009г. по ч. гр. дело № 12103/2009г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, допуснато е незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК и са издадени исканите заповед и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място]. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и определението по чл. 419 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Б., срещу определение от 23.11.2010г. по ч. гр. дело № 11422/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.