1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
[населено място] 27.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1675 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение от 03.06.2009г., постановено по в.гр.д.№71/2009г. на Сливенски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 29.12.2008г. по гр.д.№45/2008г. на К. районен съд, са уважени предявените от Р. С. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. С. К. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. С. К.; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист „Общински пазари и тържища” и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размера на 1326,07лв.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно, тъй като не се е осъществило приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, тъй като общината-работодател не е доказала по делото, че съкращението на заеманата от служителката длъжност е реално.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените съдебни решения, с които е прието, че само признанието на страната, че е осъществила неизгодни за себе си факти или че не е осъществила изгодни за нея факти, представлява доказателствено средство, но не и обясненията на страната, с които претендира изгодни за себе си факти и отрича неизгодни за себе си такива. Този въпрос обаче не е от значение за конкретния спор за законността на уволнението поради съкращение в щата, тъй като върху работодателя, а не върху уволнения работник или служител лежи доказателствената тежест да установи наличието на приложеното основание за уволнение – съкращение в щата, включително, че съкращението е реално. Работодателят не е доказал, че съкращението е реално. С оглед разпределението на доказателствената тежест по спора не е от значение за конкретното дело релевираният от касатора правен въпрос дали имат доказателствена сила обясненията на служителката, че изпълняваната от нея трудова функция е идентична с тази за длъжност по новото щатно разписание.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2009г., постановено по в.гр.д.№71/2009г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: