О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 09.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 430 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №193,постановено на 29.04.2009г. по ч.гр.д. №311/2009г. Пернишкият окръжен съд е оставил в сила разпореждането от 16.03.2009г. по гр.д. №949/2002г. на Пернишкия районен съд,с което е върната поради просрочие въззивна жалба вх. №3893/12.03.2009г. на В. С. Р. против решение №499/24.09.2008г. по гр.д. №949/2002г.
Определението е обжалвано от В. С. Р.,която поддържа,че същото е неправилно,тъй като не е взето предвид,че полученото от съсед съобщение за решението не й е било своевременно предадено. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи наличие на противоречие в мотивите на първоинстанционния и въззивния съд при извършване на преценка досежно спазването на срока за подаване на въззивна жалба,както и необсъждането на представените с частната жалба доказателства от страна на въззивния съд.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Различието в съображенията,мотивирали първоинстанцинония и въззивния съд да приемат искането,с което са сезирани за неоснователно не обуславя наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Противоречиво разрешаване на определен въпрос по смисъла на тази разпоредба е налице само когато различните разрешения са дадени по различни дела,т.е. в сходни хипотези поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван от съдилищата по различен начин,с оглед на което е необходимо произнасяне на ВКС с цел уеднаквяване на съдебната практика. В случая не се поддържа въпросът за начина на изчисляване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд,постановено при действието на ГПК/отм./ да е разрешаван различно от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,нито са посочени съдебни актове в този смисъл,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на тази разпоредба.
Доводът за необсъждане на представените с частната жалба доказателства пък представлява оплакване за неправилност на постановеното от въззивния съд определение,което не е свързано с разрешаването на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и в този смисъл сам по себе си не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №193, постановено на 29.04.2009г. по ч.гр.д. №311/2009г. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от В. С. Р. частна жалба вх. №2700/14.05.2009г.
Председател:
Членове: