О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 25,06,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 177 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “А” Е. чрез адвокат Г срещу решение от 28.10.2009 г. на Добрички окръжен съд /ДОС/ по в.т.д. № 181/2009 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Добрички районен съд /ДРС/ по иск на касатора срещу кооперация „Р” с правно основание чл.210 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира противоречие с практика на ВКС и от значение за правилното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата – кооперация „Р” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ДРС е сезиран с иск по чл.210 ЗЗД за намаляване цена на недвижим имот по предварителен договор. ДРС е отхвърлил иска, а ДОС е оставел в сила решението му. ДОС е приел, че в предварителния договор не е вписана квадратурата на продадения имот. Ищецът се е запознал със съответния нотариален акт за собственост на имота, описан в исковата молба и в съдебните решения на ДРС и ДОС, но твърденията му, че действителната площ на продадения имот е по-малка от вписаната в нотариалния акт не установява разминаване между уговорена и действителна цена за имота, доколкото не установява да има уговорена площ, вписана в предварителния договор. При липса на такова разминаване и при неустановено по-късно узнаване на действителната площ, с оглед данните по делото, че владението на имота му е предадено с подписване на предварителния договор както и подписването на два допълнителни анекса за изменение цената на имота, съдът е приел, че искът по чл.210 ал.2 ЗЗД е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на решението на ДОС относно приетата неоснователност на иска по чл.210 ЗЗД и липсата на записването на площта на имота в предварителния договор. С оглед на тези доводи за неправилност се извежда и противоречие на решението на ДОС с приложената съдебна практика, а именно реш. № 1572/18.09.1962 г. на ВС, реш. № 478/17.06.2004 г. на ВКС и реш. № 101/2009 г. на ВКС. Само с оглед липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора по същество са относими към преценка правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и могат да бъдат обсъждани след допускане на касационното обжалване, но не са основание за такова по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. А и в случая ДОС е отхвърлил иска не само поради липсата на вписана площ на имота, а и с оглед запознаване от ищеца както с нотариалния акт на имота към сключване на предварителния договор, така и с действителната площ на имота, поради влизане във владение на имота към сключване на предварителния договор, както и с последващо подписване на два допълнителни анекса за изменение цената на имота. Щом това е така, не е налице обусловеност на крайния изход на спора само от приетото относно липсата на вписана площ на имота в предварителния договор, респ. и противоречие с цитираната съдебна практика, която касае казуси с друга фактология. Конкретни доводи за наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се излагат, а само бланкетно се посочва, че решението на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, което не мотивира наличие на тази хипотеза. Следователно, не са налице и допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ДОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2009 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. № 181/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.