О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 23.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 519 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. чрез а. Х срещу решение № 213/06.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 2262/2008 г., с което е отменено уважително решение на Пловдивски районен съд /ПРС/ и е постановено друго, отхвърлящо отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК /отм./, предявен от настоящият касатор срещу Е. П. Д. за недължимост на сумата 1356.12 лв., представляваща 690 щ.д., законна лихва за определен период и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата Е. П. Д. оспорва допускането и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения:
ПРС е сезиран от Й. С. П. с отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1356.12 лв., представляваща 690 щ.д., законна лихва за определен период и разноски. В самата искова молба ищецът твърди, че е получил призовка за доброволно изпълнение по изпълнителен лист срещу него, издаден на ответника на несъдебно изпълнително основание. Твърди, че не дължи никакви пари на ответника, не е поемал никакви парични задължения към него и не е подписвал в негова полза никакви писмени документи.
ПРС е уважил иска, а ПОС е отменил решението му и го е отхвърлил. Въззивният съд е приел, с оглед приложеното пред него ч.гр.д. № 9410/2007 г., че ищецът е обещал безусловно да заплати на ответника 690 щ.д. с определен падеж по запис на заповед от 10.12.2006 г. Приел е още, че не са ангажирани доказателства, установяващи липса на вземането по записа на заповед, поради което предявеният иск е отхвърлен със законните последици.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай като съществен въпрос касаторът сочи неизследваните от ПОС каузални отношения между страните, което е направено в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора в изложението към касационната жалба, а именно: определение № 88/2008 г. на ВКС по т.д. № 593/2008 г.; решение № 390/24.04.2008 г. на ВКС; решение № 1231/11.05.2006 г. на ВКС и решение № 1414/29.10.2003 г. на ВКС. Вярно е, че в практиката на ВКС е прието да бъдат изследвани каузалните отношения между страните когато задължение между тях се основава на запис на заповед, независимо от абстрактния характер на този вид сделки. Но каузалните отношения се изследват доколкото страните са направили съответни доводи и възражения в тази насока, които установят в процеса с допуснатите им доказателства /127 ал.1 ГПК – отм./. В настоящия случай ищецът още в исковата молба твърди, че не е поемал никакви задължения за плащане към ответника, т.е. отрича се наличие на каузални отношения помежду им, нито е подписвал задължаващи го документи. ПОС е приел, че ищецът се е задължил към ответника по надлежно подписана, издадена от него запис на заповед по приложеното пред ПОС ч.гр.д. № 9410/2007 г. и след заключение по допусната пред ПОС съдебно-графологична експертиза. При тези данни, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, няма противоречие между постановеното от ПОС решение и цитираните от касатора решения на ВКС – не са установени, нито се твърдят каузални отношения между страните, напротив твърди се липсата им от самия ищеца, сега касатор. Следва да се посочи още, че цитираното от касатора определение в изложението към касационната жалба, а именно: определение № 88/2008 г. на ВКС по т.д. № 593/2008 г. не обуславя наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, доколкото не решава спор по същество, а е определение, с което не се допуска касационно обжалване по чл.288 ГПК. Друг е въпроса, че по същество няма противоречие и с това определение по изложените по-горе съображения относно липсата на доводи за наличие на каузални отношения и доказателства за същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като ответникът не е поискал направените разноски пред настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК в писмения си отговор на касационната жалба, а съдът присъжда разноските при направено искане за същите – чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213/06.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 2262/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.