О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 07.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 397 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Н., ч. а. Д срещу решение от 04.02.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV “А” отделение по гр.д. № 988/2007 г., с което е отменено решение от 01.07.2002 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 5885/2001 г. в частта, в която е отхвърлен иск за сумата от 3602.81 щ.д. и е постановено друго решение, уважаващо в отменения размер на основание чл.74 ЗЗД иска на Българската асоциация на ръководителите на полети “Б” срещу Р. П. Н..
Касаторът поддържа по същество, че решението е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск и неправилно, а допустимостта на касационното обжалване обосновава с наличие на хипотезата на чл. 280, ал.1 т. 1 и т.2 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС – решение № 135/2002 г., решение № 661/2004 г., както и с решения на СРС – от 12.10.2001 г. по 5890/2001 г. и на СГС – от 06.06.2003 г. по гр.д. №728/2002г.
Ответната страна – Българската асоциация на ръководителите на полети “Б” оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, съобразно двете съобщения за постановено решение и получен препис и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, в случая в допълнителна молба към жалбата, навеждаща на наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, а именно квалификацията на предявения иск, в противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, както и на СРС и СГС /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/.
Вярно е, че въпросът за квалифициране на предявен иск е съществен по смисъла на закона. Но не е налице противоречие на обжалваното решение при произнасяне по този въпрос с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Както в цитираните решения на ВКС – №135/2002 г. и № 661/2004 г., така и в обжалваното решение е прието, че съдът квалифицира предявения иск с оглед фактическите твърдения на ищеца, които обусловят и правните изводи на съда. С оглед на това, предявеният иск в случая е квалифициран по чл.74 ТЗ. Обстоятелството, че резултатът по делото, предмет на настоящата касационна жалба и цитираните две решения на ВКС е различен не обуславя различие в практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото се касае до сходни случаи, но с различно изложени твърдения по всяко от делата, доказани по различен начин и с различни доказателства, респ. и различно квалифицирани от съдилищата при предявяване на претенциите във връзка с тях.
Не е налице и противоречие на обжалваното решение с практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото приложените решения на СРС от 12.10.2001 г и на СГС от 06.06.2003 г. са инстанционните решения по спора, предмет на решение № 661/2004 г. по гр.д. №70/2004 г. на ВКС, оставящо в сила решение СГС от 06.06.2003 г. по гр.д. №728/2002г, което оставя в сила решение на СРС от 12.10.2001 г. по гр.д. №5890/2001 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея срещу решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Р. П. Н. ч. а. Д срещу решение от 04.02.2008 г. на Софийски градски съд, ІV “А” отделение по гр.д. № 988/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.