О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N520
София, 11.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 805/2008 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на “К” О. срещу решение № 655 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 988/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 241 от 23.08.2007 г. по т.д. № 293/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора в отношение на солидарност искове срещу Л. Д. , Н. М. , С. Щ. и “Ф” О. с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2 ЗЗК (отм.) общо за сумата 43 170.37 лв., представляваща обезщетение за вреди от осъществяваната от ответниците нелоялна конкуренция спрямо търговското му дружество в периода 24.02.1998 г. до 23.02.2001 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с обективните предели на силата на пресъдено нещо, която според него се разпростира и по отношение на физическите лица, които макар и да са не са участвали в процеса, приключил с влязлото в сила решение, с което е признато по отношение на “Ф” О. , че осъществява нелоялна конкуренция спрямо него по смисъла на чл.36, ал.2 ЗЗК, то те са участвали в учредяването му в период, в който същевременно са били и негови съдружници. Като втори въпрос от материалноправен характер касаторът повдига този за размера на вредата, претърпяна от осъществяването на посочената дейност, като застъпва становището, че тя се изразява в приходите на ответното дружество, реализирани при осъществяване на нелоялната конкуренция, а не в печалбата, която самият той би получил. По отношение на така формулираните въпроси, по които въззивният съд застъпил противното становище и които според него са обусловили решаващите му изводи касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика по цитирания текст от Закона за защита на конкуренцията от 1991 г.
Ответниците по касация Л. Д. , Н. М. , С. Щ. и “Ф” О. чрез процесуалния си представител изразяват становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с жалбата доводи срещу законосъобразността на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в субективно съединение искове по чл.45 ЗЗД за солидарното осъждане на “Ф” О. и на физическите лица, участвали в учредяването му преди прекратяване на трудовите им правоотношения с ищеца по съображения, че последните не са материалноправно легитимирани по предявения от ищеца иск, а по отношение на ТД-ответник – поради недоказаност на претърпените от него вреди в резултат на осъществяваната от последния нелоялна конкуренция. Посочено е, че с влязло в сила решение от 07.03.2001 г. по гр.д. № 955/2000 г. на Пловдивския апелативен съд, потвърдено с Решение № 234 от 21.02.2002 г. по гр.д. № 1052/2001 г. на ВКС, V г.о. е установен факта на осъществяваната от ответното търговско дружество нелоялна конкуренция по отношение на ищеца. Като се позовал на нормата на чл.220, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд споделил изводите на първостепенния съд относно липсата на материалноправна легитимация на ответниците – физически лица по предявения иск, като изложил съображения, че влязлото в сила решение по спора с правно основание чл.15 ЗЗК е задължително за страните, между които е постановено , но не и по отношение на физическите лица Л. Д. , Н. М. и С. Щ. , които са участвали в приключилото с посоченото решение производство, но като представляващи “Ф” О. , а не в лично качество. В този смисъл, те не могат да оспорват съдебното решение, с което е прието, че е осъществявана нелоялна конкуренция, но за задълженията на търговското дружество, в чийто персонален субстрат участват, ще отговаря самото дружество, но не и те като негови членове солидарно или разделно с дружеството.
Настоящият съдебен състав приема, че по повдигнатия в изложението процесуалноправен въпрос не е налице соченият от касатора селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован с липсата на произнасяне по него от Върховния касационен съд. Последователна и безпротиворечива е съдебната практика по приложението на чл.220, ал.1 ГПК (отм.), аналогичен на чл.298, ал.2 от действащия ГПК, според която влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, т. е. за ищеца и за ответника, респективно – за техните правоприемници. По силата на чл. 179 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително и за третите лица в процеса по смисъла на чл. 174 и 175 ГПК (отм.). Физическите лица, учредители на търговското дружество, осъществяващо нелоялна конкуренция не са участвали в разрешения със сила на пресъдено нещо спор по чл.15 ЗЗК (отм.) като ответници по предявения от настоящия касатор иск. Те не са встъпили и като трети лица в делото, нито са привлечени от ответника в това качество и поради това влязлото в сила решение по спора по чл.15 ЗЗК (отм.) не се ползува по отношение тях със сила на присъдено нещо.
Настоящата инстанция намира, че относим към касационното обжалване материалноправен въпрос е не изрично формулирания от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а разрешеният според касационната му жалба в противоречие с практиката на ВКС въпрос по приложението на чл.130 ГПК (отм.). Трайна е съдебната практика, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. В случая основателността на иска е установен с влязло в сила решение. Правилно въззивният съд е допуснал експертиза за установяване на претърпените от настоящия касатор вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи в резултат на осъществената от ответника нелоялна конкуренция, но в нарушение на чл. 130 ГПК е приел, че след като размерът й не може да се установи от заключението на вещото лице, съдът е свободен от задължението да го определи по своя преценка. Съгласно даденото с т.10 на ТР № 1/4.10.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС разрешение, допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Очевидно е, че в тази хипотеза съдът може и сам да формулира задачата на допуснатата експертиза по начин, който в най-пълна степен ще съобрази относимите към спора обстоятелства.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 655 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 988/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “К” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 811,17 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: