О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 11.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 983 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] чрез адвокат П. З. и на [фирма] чрез адвокат И. М. срещу решение № 1232/11.07.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1265/2012 г. Двете жалби касаят решението в частта му, уважаваща предявените искове на [фирма] – к.ж. на [фирма] и в частта, отхвърляща исковете на [фирма] – к.ж. на [фирма].
И в двете жалби са поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК в к.ж. на [фирма] и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 в к.ж. на [фирма]/.
Двете жалби са взаимно оспорени по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Благоевградски окръжен съд /Б./ са предявени обективно съединени искове по чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма]. Б. е уважил частично исковете по чл.266 ЗЗД – за 34928.18 лв. – неизплатена част от главница, представляваща стойност на извършени строителни дейности и услуги, по чл.92 ЗЗД – за същата сума 34928.18 лв. – договорна неустойка след намаление за прекомерност по чл.309 ТЗ и след прогласена нищожност на клауза за същата по чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Б. е отхвърлил изцяло иска по чл.86 ЗЗД. САС е изменил първоинстанционното решение, като е отменил същото относно неустойката по чл.92 ЗЗД и е отхвърлил изцяло този иск; отменил е първоинстанционното отхвърлително решение по иска по чл.86 ЗЗД и е постановил друго, уважаващо този иск; потвърдил е първоинстанционното решение в останалите му части. САС е приел, че отношенията между страните са по договор от 07.11.2008 г. за доставка и профилиране на трошен камък, доставка и полагане на асфалтобетон с изпълнител [фирма] и възложител [фирма]. САС е приел, че изпълнителят е предал на възложителя извършени строителни работи с двустранно подписан протокол № 1/13.11.2008 г., за които е издадена фактура, предмет на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД. Фактурата е частично платена, като САС е приел, че възложителят дължи заплащане на останалата неплатена част от нея за извършената и приета работа. САС е приел, че искът по чл.92 ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като неустоечната клауза е противоречаща на добрите нрави – нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД и създава предпоставки за превръщането й в средство за неоснователно обогатяване. Това е така, защото в договора е предвидено, че при неизплащане на задължение неизправната страна дължи неустойка в размер на 1 % за всеки просрочен ден, без ограничение за начисляване. В разглеждания случай е установено, че за просрочие за плащане на задължението си по процесната фактура за 112 дни, възложителят следва да заплати неустойка, надвишаваща общия размер на задължението му по договора и в пъти по-голям от размера на наказателната лихва за забава. С оглед нищожността на неустоечната клауза, САС е приел, че неустойка не следва да се присъжда. САС е уважил иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – приел е, че акцесорният иск е основателен, доколкото е основателен искът за претендираната главница, предмет на издадената фактура за приети строителни работи и услуги.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По жалбата на [фирма], касаеща уважаването на предявените искове по чл.266 и чл.86 ЗЗД:
Въпросите на този касатор се свеждат до доводи за приложение на чл.264 ЗЗД във връзка с приемане на извършената работа и допустимостта на иск за неустойка с иск за законна лихва върху една и съща сума за един и същ период. Така поставените въпроси са необуславящи изхода на спора и не съответстват на установената и приета фактическа обстановка от САС. Както се посочи по-горе, възложената работа по процесния договор е изрично приета с двустранно подписан протокол, който не е оспорен в процеса. Има и частично плащане по издадената въз основа на него фактура. В този смисъл са неотносими доводите на касатора за липса на приемане на извършена работа, за което е неотносима и приложената съдебна практика, постановено по обективно неидентични казуси. САС се е произнесъл по иска по чл.92 ЗЗД, като е приел, че същият е неоснователен, поради нищожност на неустоечната клауза, а е уважил иска по чл.86 ЗЗД, което не навежда на основания за недопустимост на този иск. При така поставените необуславящи изхода на спора въпроси, липсват и допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По жалбата на [фирма], касаеща отхвърлената част на предявените от тази страна искове:
Въпросите на този касатор са относими към претендираната неустойка по сключения между страните договор, а именно: 1. Може ли да се приеме, че обявяването на неустойката за нищожна, поради противоречие с добрите нрави отива отвъд забраната по чл.309 ТЗ за намаляване неустойката между търговци? Въпросът е необуславящ изхода на спора, тъй като САС не е обсъждал приложението на чл.309 ТЗ в случая, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.309 ТЗ, но САС не е обсъждал приложението й в случая, а е приел нищожност на клаузата и недължимост на неустойка в какъвто и да е размер. 2. Може ли да се приеме, че въпреки разпоредбата на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето, търговците по една сделка не биха могли да уговарят неустойка в размер на 1%, без да посочват краен момент на начисляването й? И този въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото САС е обсъдил и изложил съображения във връзка с размера на дължимата неустойка за определен период забава, надвишаваща общия размер на задължението по договора. В този смисъл САС е извършил конкретна преценка на неустоечната клауза, съпоставка между размера на неустойката при определена забава и стойността на задълженията по целия договор, като е приел възражението за нищожност за основателно не само с оглед липсата на уговорен краен предел за начисляване. Доколкото въпросите са необуславящи, не са налице и допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се излагат никакви съображения /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по двете касационни жалба на обжалваното решение на САС в цялост.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1232/11.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1265/2012 г. в цялост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.