1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
[населено място], 21.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 645/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 6.02.2012г., постановено по гр.дело №9247/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.02.2011г. по гр.д. № 28648/2010г. на СРС, 67 състав, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Р. И. К. от [населено място] сумата от 13 271.32 лв. и направените по делото разноски. Касаторът ЗК [фирма] иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, като се поддържа, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, както и не е зачел пределите на чл.300 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено с касационната жалба, касаторът счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос , а именно” представеното в хода на процеса споразумение за приключване на наказателното производство, с което се признава, че длъжностното лице е съставило официален документ, полица на ЗГО, с което да установи неверни обстоятелства, а именно датата на която влиза в сила, за да бъде използвано това обстоятелство, е ирелевантно досежно гражданскоправните последици от това деяние, а именно правата, които твърдят, че се черпят от това обстоятелство, от увредените лица” при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След връщане на преписката с разпореждане на ВКС, ТК за представяне на мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът е входирал в СГС допълнение към касационната жалба от 27.07.2012г., в което е изложил доводи за нищожност на договора за застраховка, като сключен след настъпване на застрахователното събитие, за значението на споразумението по чл. 381 и сл. НПК, с последици на влязла в сила присъда, което неправилно не е било зачетено от решаващия съд в противоречие с ТР №5 от 5.04.2006г. на ОСГТК на ВКС. Формулира правен въпрос при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: налице ли е нищожен застрахователен договор при доказано престъпление по чл. 311, ал.1 НК, установяващо, че в застрахователния договор са отразени неверни обстоятелства – сключване на договор към 5.04.2011г. На основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът иска допускане на обжалваното решение до касационно обжалване поради противоречието му с решение по гр.дело №555/2012г. на САС между същите страни, предмет на което е спор за неимуществени вреди, причинени от същото застрахователно събитие, което не е влязло в сила.
Ответникът по жалбата Р. И. К. не взема становище по допустимостта и основателността на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / Тр №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. С решение № 67-ІІ -13 от 28.02.2011г., постановено по гр.д. №28648/2010г. СРС е уважил иск на Р. И. К. за имуществени вреди, като пострадал при ПТП на 6.04.2007г. по вина на водача на микробус В. У.. Съдът е приел, че е налице причинна връзка между деянието на водача на микробуса и причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по проведено лечение – разходи за метални остеосинтези, лекарства, консумативи, превързочни материали и др., както и че застрахователна полица №5-І-0-763073 покрива риска за настъпилото ПТП по застраховка “Гражданска отговорност”. Въпросната застраховка „Гражданска отговорност” покрива гражданската отговорност на водача на автомобила, в който е бил пътник ищеца по делото.
Въззивният съд също е приел, че съществува причинна връзка между деянието на У. и причинените на ищеца имуществени вреди. Съдът е счел за недоказано възражението на застрахователното дружество за нищожност на договора за застраховка, поради липса на съгласие от негова страна. Що се касае до представеното в хода на въззивното производство споразумение от 29.09.2011г. по наказателно дело на Районен съд – [населено място], въззивният съд е приел, че то установява друго обстоятелство – съставянето на документ с невярно съдържание, т.е. налице е неистински документ, което е различно от нищожен договор поради липса на съгласие. При направените изводи за валидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, въззивният съд е уважил иска за имуществени вреди в доказания от ищеца размер. Със споразумение обвиняемият И. П. А., застрахователен агент на дружеството застраховател, е наложено наказание “пробация” за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК, за извършено деяние при пряк умисъл като форма на вината, затова, че за времето от 5.04.2007г. до неустановена дата през м. април, като длъжностно лице – продавач – консултат на ЗК [фирма] е съставил официален документ застрахователна полица № 05- І- 0-7542141 от 5.04.2007г. , в която е удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че застрахователната полица е съставена на 5.04.2007г., с цел да бъдат използвани тези обстоятелства. Тази застрахователна полица покрива гражданската отговорност на виновния водач за ПТП, от което е увреждането на ищеца.
По изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване / представено с касационната жалба/ няма ясно формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Няма валидно дефинирано основание за значението за развитието на правото и точното прилагане на закона за евентуалното произнасяне по конкретния спор. Това е дало повод на ВКС с разпореждане №178/22.06.2012г. за връщане на преписката за оставяне без движение на касационната жалба за представяне на мотивирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. С допълнителното изложение на касационните основания касаторът формулира въпрос: нищожен ли е застрахователен договор при доказано престъпление по чл.311, ал.1 НК за отразяване в застрахователния договор на неверни обстоятелства – сключване на договора на 5.04.2007г. Въпросът е значим за делото, доколкото жалбоподателят е правил в хода на процеса възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие и по него въззивният съд се е произнесъл, като е приел, че доказателства за нищожност на договора по чл.26, ал.1 ЗЗД не са представени, а що се касае до споразумението, с което е приключило наказателното производство за наказателната отговорност на застрахователя агент, то е за съставяне на документ с невярно съдържание и не обосновава извод за нищожност на договора за застраховка.
По поставения въпрос не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Тълкувателно решение №5 от 5.04.2006г. на ОСГТК на ВКС съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, а именно, че висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.. В мотивите на решението ОСГТК на ВКС се е произнесло за задължителната сила на присъдата, към която е приравнено споразумението, за гражданския съд относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. ОСГТК на ВКС обаче не се е произнесло по въпроса нищожен ли е договор, за който е установено с влязла в сила присъда, че същият отразява неверни обстоятелства, поради което не може да се приеме твърдяното от жалбоподателя противоречие между обжалваното въззивно решение и тълкувателно решение №5/2006г.
Доколкото касаторът се позовава на невлязло в сила съдебно решение на САС по гр.д. №555/2012г., между същите страни, образувано по предявен иск на касатора за обезщетяване на причинените му от деянието неимуществени вреди, то не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, какъвто не е конкретния случай.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6.02.2012г., постановено по в.гр.дело № 9247/2011 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ –Б отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: