О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 27.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3421 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Й. К. против решение № 583/26.03.2015г. по гр.д.№ 1085 /2014г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1008/04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 9703/2013 г. по описа на Варненски РС и вместо това е намалено с 3563,89/17500 ид. ч. дарението, оформено с нот. акт № 165/27.08.1997 г., том ХІV от 27.08.1997 г., извършено от Й. Х. К., починал на 29.07.2010 г. в полза на Д. Й. Х. на ? ид. ч. от следния недвижим имот: 600 кв. м. ид. ч. от земеделска земя, цялата с площ 800 кв. м., придобита по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, находяща се в землището на [населено място], местност „М.”, в зона за земеделски нужди, съставляваща имот пл. № 706 по проектоплана на „Бялата чешма и Дъбравата” и е възстановена запазената част на Х. Й. К.
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. от наследството на същия наследодател Й. Х. К., накърнена с 3 563,89 лв.,
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 36, ал.2 ЗН. К. счита, че имотът, предмет на дарението следва изцяло да се върне в наследствената маса на основание чл. 36, ал.2 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1.приложим ли е чл. 36, ал.2 ЗН при дарение на идеална част от недвижим имот ако масата по чл. 31 ЗН не се изчерпва с подарените идеални части от недвижимия имот и следва ли имотът да бъде върнат в наследството. 2. при наследство / респективно маса по чл. 31 ЗН/, което не се изчерпва само с подарения имот и когато стойността на дарения имот е по-голяма от сбора на разполагаемата и запазената част на заветника или дарения, взети заедно, следва ли имота да се връща в наследството, а упражнилия правото си по чл. 30 ЗН да плати припадащата се част от разполагаемата част на лицето, което е загубило собствеността върху имота или върху част от него, или следва запазената част да бъде възстановена в парична сума или в дробно число. По тези два въпроса, касаторът твърди противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – Р № 48/25.02.2013г. по гр.д.№ 715/2012г. на ВКС І гр.о. и Р № 66 от 20.04.2015г. по гр.д.№ 5654/2014г. на ВКС І гр.о., поради което се позовава на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, като твърди, че посочените две решения са неотносими към спора, а съдебното решение е съобразено с Р № 25/ 07.03.2014г. по гр.д.№ 4215/2013г. на І гр.о. на ВКС, което е относимо към настоящия казус.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Страните са наследници на Й. Х. К., починал на 29.07.2010 г. – негови синове. Съпругата на наследодателя е починала преди него – на 29.11.1998г. и е наследена от същите двама сина и преживелия я съпруг. По време на брака двамата съпрузи са придобили : 600 кв. м. ид. ч. от земеделска земя, цялата с площ 800 кв. м., придобита по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, находяща се в землището на [населено място], местност „М.”, в зона за земеделски нужди, съставляваща имот пл. № 706 по проектоплана на „Бялата чешма и Дъбравата”, на който са признати са собственици с н.а. № 117,т.9/1993г. и с н.а. № 165/27.08.1997 г., том ХІV от 27.08.1997 г., двамата съпрузи даряват на ответника Д. Й. Х. този имот. С исковата молба се иска намаление на дарението, извършено от Й. Х. К. в полза на Д. Й. Х. т.е. на ? ид. ч. от имот. Стойността на тази част към момента на откриване на наследството в състоянието към момента на дарението /с постройка/ е 17 500 лв. С акт № 169, т.ІV /29.12.2003, том ІV//2003 г.,Д. Х. е купил още 287 кв. м. в ид. части от същия недвижим имот пл. № 706, целия с площ 917 кв. м., а на осн. заповед № 668/29.07.2010г. е придобил още 30 кв.м. От свидетелските показания се установява, че съществувалата в имота дървена постройка, състояща се от мазе, две дървени стаички и лятна кухня е била изменена от ответника, който поставил тухли и колони, а до нея построил нова част, с която станали едно цяло.
Относно елементите, които следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН, страните не спорят. Освен стойността на дарения имот от наследодателя Й. К. на ответника в състоянието, в което е бил към момента на дарението, но по стойността към момента на откриване на наследството /17 500 лв./, в масата по чл. 31 ЗН е включена сумата 2700 лв., дарени на ищеца от наследодателя и 1/9 ид.ч. от земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ на майката на страните и съпруга на наследодателя Я. А. К., починала преди него. Тя е наследила 1/3 ид.ч. от тези земи, която се разпределя между двамата й сина и преживелия я съпруг по равно. Тази 1/9 ид.ч. има стойност 2816,67 лв. Макар да е доказано, че парите за покриване стойността на земята по пар. 4а ЗСПЗЗ са внесени от ответника, съдът е приел, че той е възнаграден по друг начин / чрез получаване на земеделска земя в дял, поради което не е намалена масата по чл. 31 ЗН на основание чл. 12, ал.2 ЗН с тази сума.
При тези доказателства, въззивния съд е остойностил масата по чл. 31 ЗН на 23 016,67 лв. Стойността на разполагаемата част – 1/3 е 7672,22 лв. Стойността на запазената част на ищеца е 1/3, т.е. 7672,22 лв. Стойността на полученото от ищеца облагодетелстване е 4108,33 лв (наследство – квота от земеделската земя на стойност 1408,33 и дарение приживе на сумата 2700 лв.) Така запазената част на ищеца е накърнена с дарението, извършено от наследодателя със стойност 3563,89 лв. Накърняването е с повече от ? от разполагаемата част. Дарението е на по-висока стойност /17 500 лв./ от сбора на разполагаемата и запазена част / 15344,44 лв./
Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл. 36, ал.2 ЗН е неприложима, защото ответникът притежава останалата част от имота освен дарената на други основания – дарение от майка му, покупко-продажба от трети лица и административен акт. Мотивирал се е и с това, че имота е променен фактически и не може да бъде върнат в наследството в състоянието му към момента на подаряването. За този извод, съдът се е позовал на Р № 25/07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. чл. 290 ГПК.. Изложил е мотив и че чл. 36 ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго основание.
Поставените два материално правни въпроса кореспондират на мотивите на възивния съд и са относими към предмета на спора. Те са част от по-общия въпрос след като е накърнена запазената част и тя се възстановява при какви хипотези е приложима нормата на чл. 36 ЗН. По този въпрос е постановена съдебна практика в следния смисъл.
При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба при тези квоти. В делбеното производство при извършване на делбата наследникът ще реализира правата си от възстанвената запазена част. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1. да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от ? от стойността на разполагаемата част, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от ? от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари. / чл. 36, ал.1 ЗН./ Нормата на чл. 36 ал.2 ЗН е специална хипотеза на ал.1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал.1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. При надвишаване се връща отново „целия имот”. Всички уредени хипотези изискват отделената реална част, или върнатия в наследството дарен, или завещан имот да са реално обособени, т.е. да отговарят на изискванията за самостоятелен имот.
Нормата на чл. 36 ЗН предвижда способи за уреждане на отношенията между заветниците, респективно надарените и наследниците с право на запазена част без да възниква съсобственост в резултат на възстановяване на запазената част. Всяка от хипотезите изисква отделяне на имот, който е обособен обект на собственост, или запазване на имота, респективно връщането му. Затова възмездяването на наследника с пари, когато дареният задържи целия имот за себе си става във фазата по допускане на делбата, а не чрез уравнение и производство по сметки във втората фаза. /Р-86-91-І и мотивите към Р № 604-92-І/. Нормата не се прилага тогава когато поради правни или фактически действия целия имот не може да се върне реално в наследството в състоянието, в което е бил към момента на дарението като обособен обект на собственост. Такива са случаите, когато облагодетелствания, или претендиращия възстановяване на запазена част притежава идеална част от същия имот на друго основание, или когато в резултат на преустройства, или други фактически действия, имота е променен /съборени са сгради, посроени са нови сгради/. В този смисъл е цитираното от въззивния съд Решение № 25/07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. чл. 290 ГПК Нормата на чл. 36, ал.2 ЗН е неприложима и ако не всички наследници с право на запазена част са упражнили правата си, тъй като и в този случай не може да възникне съсобственост и за неупражнилите правото по чл. 30 ЗН наследници. Имота не може да се върне реално в наследството. Неупражнилите правото си по чл. 30 ЗН не могат да бъдат задължени да платят стойността на тяхната припадаща част от разполагаемата част. /Р № 93/15.07.2015г. гр.д.№ 139/2015г. ІІ гр.о./
Целта на нормата на чл. 36 ЗН е, отношенията по повод имота, предмет на дарението, или завета да се уредят с най-малко разместване на икономически блага, при зачитане интересите както за заветниците и надарените, така и на наследниците, които са упражнили правото си на възстановяване на запазената част, респективно да не възниква съсобственост и имота да не бъде изнесен на публична продан. Приложението на нормата не е поставено в зависимост от това дали в наследството има и други имоти. Тази норма е материално правна за уреждане на отношенията между заветници, респективно надарени и наследник с право на запазена част. Тя е специална по отношение на нормите, уреждащи способите за извършване на делба, уредени в ГПК. Затова от обстоятелството, че в наследството имало и друго имущество не следва, че посоченото от въззивния съд като задължителна практика решение № 25/07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. е неприложимо към настоящия случай.
К. е поискал допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с представеното от касатора решение № 66/20.04.2015г. по гр.д.№ 5654/2014г. на І гр.о. и цитираното в него решение № 59917.11.2003г. по гр.д.№ 240/2003г. І гр.о. и решение № 48/25.02.2013г. по гр.д.№ 715/2012г. І гр.о.
В случаите, когато всички наследници с право на запазена част са упражнили правото си по чл. 30 ЗН и предмет на дарението или завета е реално обособен обект на собственост, който не е променян от състоянието, в което е бил към момента на дарението, последиците от основателността на претенцията за възстановяване на запазената част се прилагат служебно от съда дори да няма изрично искане за присъждане на сумите. Това е разяснението, дадено в цитираните от касатора решения. С първите две е прието че и в двата случая на чл. 36, ал.1 изр. 1 и изр. 2 ЗН, за да бъдат присъдени стойността на запазената част, или на разполагаемата, не е нужно, нито наследникът със запазена част, нито заветникът или надареният, да са направили искане за присъждане на тези суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в ЗН начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран. В същия смисъл краен извод е формиран и в решение № 48/25.02.2013г. по гр.д.№ 715/2012г. І гр.о. Тези решения обаче не отговарят на въпроса кога е приложима нормата на чл. 36, ал.2 ЗН, а как се прилага тя когато са налице предпоставките за прилагане на чл. 36 ЗН. Както вече се посочи, в настоящия случай дарения имот не може да се върне реално в наследството поради това, че идеални части от него са съсобствени на надарения на други основания, а и защото имота е фактически променен след дарението като е застроен. На касатора е възстановена запазената част от наследството и дарението е намалено, в резултат на което е възникнала съсобственост между сраните, /ако имота не е отчужден/ предвид конститутивното действие на решението и той може да реализира правата си в производство за делба, в която да се ликвидира съсобствеността не само върху дарения имот, а и върху останалите сънаследствени имоти. Ако имота е отчужден, правата на възстановилия запазената си част наследник се реализират чрез способите, предвидени в чл. 37 ЗН.
По изложените съображения, тъй като въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – Решение № 25/07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. чл. 290 ГПК и не противоречи на представените от касатора решения, които са неприложими към процесния казус, не е налице наведеното основание за допускане – чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Затова съдът не допуска касационно обжалване на обжалваното решение. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят прителнитарите от него деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв., съобразно представената разписка за получаване на тази сума от пълномощника му адвокат Н. Д..
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 583/26.03.2015г. по гр.д.№ 1085 /2014г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. Й. К..
ОСЪЖДА Х. Й. К. да плати на Д. Й. Х. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: