О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 462 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Х. Т. против определение № 1985 от 28.07.2012г. по гр.д.№ 1210/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4525/31.05.2012г. по гр.д.№ 3108/2012г. на Бургаски РС. С последното е прекратено производството по предявения от жалбоподателката отрицателен установителен иск да се признае, че ответника [фирма] не е собственик на 1500/33275 ид.ч. от имот 279, записан в КВС на ответника поради недопустимост на иска.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила относно наличието на правен интерес при предявяване на отрицателен установителен иск.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако при евентуалното му уважаване ще отпадне пречката за възстановяване на имота – това, че е записан на ответника.По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика на ВКС по новия ГПК и 2.длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства преди да формира извод за допустимостта на иска. Представят се Р № 367/24.10.2011г. по гр.д.№ 1230/2010г. І гр.., Р № 40 11.02.2011г.по гр.д.№ 1385/2009г. ІІ гр.о., Р № 1101/01.10.2008г. по гр.д.№ 3239/2007г. ІV гр.о., Р № 1287/09.12.2008г. по гр.д.№ 4339/2007г.ІV гр.о., Р № 90/05.05.2011г. по гр.д.№ 846/2010г.ІІ гр.о. гр.д.№ 885/12.06.2002г. по гр.д.№ 95/2001г.ІV гр.о. и Р № 196/10.04.2009г. по гр.д.№ 108/2008г.ІІІ гр.о.ВКС
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на РС, че тъй като се иска отричане правото на собственост на ответника в идеална част от записания на негово име имот, то дори да се уважи този иск няма да отпадне пречката за възстановяване в съществуващи реални граници на имота от 1,5 дка, за който й е признато правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Допълнително липсата на правен интерес е обоснована и с това, че ищцата не е обжалвала отказа имота да се възстанови с стари реални граници след като е било признато правото на възстановяване, и защото това право е признато след влизане в сила на КВС, и съгласно чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ, тя следва да бъде обезщетена.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос не отразява спецификата на предявения иск – за отричане право на собственост на идеална част, поради това, че записването на целия имот е пречка за възстановяване. Предвид това че въпросът не отразява спецификата на казуса, отговора на въпроса няма да се отрази на извода за допустимост. Действително цитираната съдебна практика приема, че е допустим отрицателен установителен иск, когато с него ще отпадне пречката за реституция и ще може да се издаде заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост на ищеца, че е налице правен интерес когато има правен спор и резултата от решението ще се отрази в правната сфера на ищеца, като отпадне пречката за реституция, че ищецът сам решава дали да се ползва от по-ограничената форма на защита, каквато е отрицателния установителен иск. Тези решения обаче са неотносими към спецификата на настоящия казус. Тъй като съсобствеността се простира върху всяка точка от имота, дори отрицателния иск да се уважи, то имота ще остане в същия вид. Това няма да доведе до възстановяване собствеността на ищцата върху обособен имот от 1,5 дка, за който й е признато правото на възстановяване. Затова поставеният въпрос не е относим към крайния извод за недопустимост на иска и не е основание за допускане до касация.
Вторият въпрос за обсъждане на доказателствата касае постановяване на решение по спора. Правният интерес се преценява по изложените факти и обстоятелства в исковата молба и в случая от тях се извежда извода за недопустимост на иска. Затова и този въпрос е неотносим към извода за недопустимост на иска и не обосновава общото основание за допускане до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1985 от 28.07.2012г. по гр.д.№ 1210/2012г. на Бургаски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от М. Х. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: