О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.525
гр. София, 30.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 251 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 643 от 9.12.2008 год. по гр. д. № 315/2008 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.02.2008 год. по гр. д. № 457/2007 год. на Б. районен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба между страните на имотите, представляващи УПИ ХІV – 293 с площ 830 кв. м. и УПИ ІІ – 293 с площ 998 кв. м., с построената в него къща, двата в кв. 24 по плана на с. Н., Р. област, при посочените в решението квоти.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът Л. И. Л., чрез пълномощника му адвокат Е. К. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, респ. предявеният иск за делба на двата имота бъде отхвърлен. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Съделителката С. Л. Д. оспорва касационната жалба в представения писмен отговор, останалите не са взели становище по нея.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд за превръщането на държането на сънаследника на частите на останалите сънаследници във владение за себе си, вследствие на което е придобил правото на собственост върху имота, следва да се тълкува във връзка с конкретните доказателства, за да се постигне точното прилагане на закона. Позовава се и на константна съдебна практика по въпроса за загубване на владението, без да прилага, нито да цитира такава.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да допусне до съдебна делба процесните два имота, за които касаторът се е снабдил с нотариален акт през 2007 год., въззивният съд приел, че събраните доказателства не обосновават извод за изтекла придобивна давност в негова полза с оглед заличаването на изтеклия период на владение от неговия баща, починал през 1993 год. Освен това, съдът приел, че дори и същият да е установил фактическа власт върху имотите от този момент – 1993 год., то не са налице доказателства относно предприети действия, с които да е довел до знанието на останалите сънаследници промяна в намерението му да свои имотите само за себе си с отблъскване на техните права. Обратното, по делото е установено, че в имота са живяли двамата му чичовци – М. и Б. , където й починали. Затова и имотите, останали в наследство от общия наследодател Л, починал през 1969 год. подлежат на съдебна делба между неговите наследници, страните по делото.
Действително, решаващото съображение на съда, за да отхвърли възражението на касатора за придобиване на двата имота, останали в наследство от неговия дядо, по давностно владение е липсата на срок, с оглед незачитане на владението на неговия баща И в периода от 1976 год. до 1993 год., с оглед прекъсване на давността, съгласно чл. 81 ЗС след смъртта му за срок по-голям от предвидения в закона шестмесечен такъв. Освен това е налице и друго съображение, обуславящо извода за наследствения характер на имотите, и това е липсата на манифестирани прояви за промяна на намерението на касатора след смъртта на баща му да владее частите на другите сънаследници за себе си и това да е доведено до тяхното знание, напротив, двамата му чичовци са живяли до смъртта им в имотите, събирали са плодовете и между тях не е имало спорове. Произнасянето по материалноправният въпрос за осъществяване на владението действително обуславя изхода на спора, но той е решен от съда въз основа направената преценка на събраните доказателства. Изложените от касатора оплаквания в тази насока представляват касационни основания за неправилност на решението. За да е допустимо касационното обжалване, след което те могат да се разгледат, следва да са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, а в изложението се поддържа това по т. 3. За да е налице то обаче, следва произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, вследствие на което ще се стигне до отстраняване на нясна или непълна правна норма, каквито твърдения не се съдържат в изложението към жалбата. Освен това по разрешения въпрос е налице утвърдена съдебна практика и не са налице обстоятелства, обуславящи промяната й, нито се налага друго, извън вече приетото в практиката тълкуване на закона относно института на придобивната давност в отношенията на сънаследници относно останали в наследство имоти.
Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание , водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 643 от 9.12.2008 год. по гр. д. № 315/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от Л. И. Л., чрез пълномощника му адвокат Е. К. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: