О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 21.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1507 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Д. М., срещу определение № 122 от 19.05.2016г. по т.д. № 1912/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 73 от 26.02.2015г. по в.т.д. № 1430/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че за да остави без разглеждане касационната му жалба, съставът на ВКС е приел, че същата е постъпила на 06.04.2015г., преди изменението на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно която при цена на иска до 5 000 лева по граждански дела и до 10 000 лева по търговски дела въззиввните решения не подлежат на касационно обжалване. Сочи, че в конкретния случай делото е търговско, като цената на иска е над 10 000 лева. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове от [фирма] за заплащане на цена по договор за търговска продажба на цимент марка С. 1 42,5 R по фактури, както и искове за заплащане на обезщетение за забава от момента на извършване на доставката, цената на всеки от които е под 10 000 лева, а не по един общ иск с цена на иска – сборът на цената по всички фактури. Приел е, че посочването в исковата молба на цена на иска от 19 137,23 лева не обвързва съда, тъй като не е налице твърдение за сключване на един договор за продажба с неплатена цена над 10 000 лева, а в исковата молба са изложени обстоятелства за сключването на отделни договори с цена на доставка за стоки под 10 000 лева. С оглед на това и, прилагайки чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е заключил, че цената на отделните искове е под 10 000 лева. Предвид изложеното съдът е приел, че цената на исковете е под размера, предвиден в чл.280, ал.1 ГПК в редакцията преди изменението със ЗИДГПК /ДВ бр.50 от 03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г./, поради което касационната жалба не подлежи на разглеждане.
Определението е правилно.
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и е постановено по предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място], обективно съединени осъдителни искове за заплащане на стойността на продаден от ищеца цимент по съставени за продажбите фактури и на обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на извършване на доставките до завеждане на иска. Делото е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се претендират вземания, произтичащи от договори за търговска продажба – търговски сделки по чл.286, ал.1 ТЗ, като цената на всеки един от обективно съединените искове е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване – 10 000 лева.
Д. на частния жалбоподател, че цената на предявения иск е над 10 000 лева, не съответства на данните по делото. При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения и формулираното искане следва да се приеме, че с исковата молба са предявени не един иск, а множество обективно съединени искове, всеки от които е основан на договор за търговска продажба, индивидуализиран в съставена фактура. Поради това при преценка за допустимостта на подадената касационна жалба следва да бъде взета предвид цената на всеки обективно съединен иск.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение. Като е достигнал до този извод, съставът на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 19.05.2016г. по т.д. № 1912/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: