4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
С., 10.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2279/ 2015 година
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] бряг за отмяна на влязло в сила Решение №12 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 1115/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено Решение №144 от 20.08.2013 г. по гр.д.№ 156/ 2013 г. на РС -Червен бряг и е постановено друго, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от Г. А. Г. З. – от [населено място], Германия, чрез адв. В.К.- АК- [населено място] срещу [фирма] – [населено място] бряг, е признато за установено вземане 3986 лв. – неизплатено възнаграждение по Консултантски договор от 01.04.2005 г. за произведени от ответника 6799 бр. плетива: 4196 бр. за 2008 г. и 2 540 бр. за 2007 г., със законната лихва от 09.01.2013 г. Молителят излага, че между страните по гр.д.№15/2012 г. по същия Консултантски договор с Решение № 107/ 21. 06.2013 г. е отхвърлен иск за установяване вземане по две фактури от 18.09.2006 г. и от 19.09.2006 г., потвърдено с Р.№137/17.03.2014 г. по гр.д. № 28/2014 г. на ПлОС, на което не е допуснато касационно обжалване с Опр. № 209/24.03.2015 г. по т.д.№ 1944/2014 г. на ВКС,І т.о.
Поддържа, че между страните са постановени две съдебни решения, като и по двете дела съдът е определил ищеца да докаже, че е извършвал консултантска работа по Договора и че ответникът не е подписал, нито осчетоводил представените по двете дела фактури. По съображения, че е правилно решението, постановено по гр.д.№15/2012 г. на РС – Червен бряг, с което искът е отхвърлен, като е прието, че липсват доказателства ищецът да е извършвал консултантска работа и по т.д. №1944/2014 г. на ВКС, І т.о. е анализирал фактурите, предмет на иска по гр.д.№ 156/2013 г. на РС-Червен бряг, за които е приел, че не са подписани и осчетоводени от ответника, същият поддържа, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено решение по гр.д.№ 15/ 2012 г. на РС-Червен бряг, на което противоречи решението по гр.д.№ 156/2013 г. на РС – Червен бряг, затова последното следва да се отмени на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна Г. А. Г. З. – от [населено място], Германия, чрез адв. В. К. – АК – [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че не е налице основание по чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК, тъй като двете дела касаят различни периоди, по тях са събрани различни доказателства, обусловили правните изводи на съдилищата и това, че първият иск е уважен, а вторият – отхвърлен, не означава, че едно от двете решения е погрешно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е допустима. Молителят иска отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на влязло в сила решение от 09.01.2014г. по гр.д.№1115/2013 г. на ПлОС, и съгласно чл. 305 ал. 1 т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение – а това е датата на постановяване на Опр. №209/24.03.2015 г. по т.д.№ 1944/ 2014 г. на ВКС. Подадената на 12.06.2015 г. молба за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305 ал. 1 т. 4 ГПК.
Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице основанието по чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено влязло в сила решение, на което решение по настоящото дело да противоречи.
С Решение № 107/21.06.2013 г. по гр.д. № 15/2012 г. на РС – Червен бряг, потвърдено с Р.№137/17.03.2014 г. по гр.д.№ 28/2014 г. на ПлОС, по което не е допуснато касационно обжалване с Опр.№ 269/24.03.2015 г. по т.д.№1944/2014 г. на ВКС, е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от Г. А. Г. З. – от [населено място], Германия, чрез адв. В. К. – АК – [населено място] срещу [фирма]- [населено място] бряг за установяване вземане по Консултантски договор от 01.04.2005 г. по две фактури, съответно от 18.09.2006 г. и от 19.09.2006 г., за възнаграждение за извършена консултация при производство на 7835 бр. плетива по едната фактура и 16 478 бр. по другата фактура – колекция пролет-лято 2006 г.
С Решение №12 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 1115/2013 г. на Плевенски окръжен съд, като е отменено Решение №144 от 20.08.2013 г. по гр.д.№ 156/2013 г. на РС -Червен бряг, е постановено друго, с което е признато вземане на ищеца 3986 лв. – неизплатено възнаграждение по същия Договор за произведени от ответника 6799 бр. плетива: 4196 бр. за 2008 г. и 2 540 бр. за 2007 г.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по постановените между същите страни решения, не е налице обективно тъждество на делата – исковете са за установяване на вземане за възнаграждение за извършена консултантска дейност по Договор от 01.04.2005 г., като предметът на двете дела е различен – по гр.д. № 15/2012 г. на РС – Червен бряг искът е с предмет установяване на вземане за възнаграждение за извършени консултантски услуги при производство на плетива от колекция пролет-лято 2006 г., а по гр. д. № 156/ 2013 г. на РС -Червен бряг – вземане за възнаграждение за произведени от ответника плетива за 2008 г. и за 2007 г. За да е налице обективно тъждество на делата, трябва предметът им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на страните да е създадено по един договор. Не е налице и формирана сила на пресъдено нещо с първото влязло в сила решение относно валидността на договора или относно правопораждащите спорното право факти, от които възниква търсеното възнаграждение, която да трябва да бъде зачетена с последващото постановено решение. Няма пречка резултатът от предявените искове по двете дела да е различен, с оглед различния предмет на делата – по гр.д. № 15/2012 г. на РС-Ч.бряг съдът може да приеме, че ищецът не е установил да е извършил услуга по Договора за колекцията пролет-лято 2006 г. и да отхвърли иска, а по гр. д. № 156/ 2013 г. на РС – Червен бряг съдът, като е приел за установено, че ищецът е извършил през 2007 г. и 2008 г. консултантски услуги, ще признае вземане за възнаграждение. Преценка за допустимост на иска с оглед образуваното друго дело, е правена по всяко от делата: от РС-Ч.Бряг по гр.д.№156/2013 г. и от ВКС с Опр.№209/24.03.2015 г. по т.д.№1944/2014 г., която е в смисъл, че исковете по всяко от делата касаят установяване на вземания за възнаграждение за извършена работа през различни години. Доводите на молителя, че са правилни изводите, направени с постановените решения по гр.д.№15/2012 г. на РС-Ч.Бряг, с които искът е отхвърлен, не дава основание да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1115/2013 на ПлОС, с което искът е уважен.
По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на [фирма]- [населено място] бряг за отмяна на влязло в сила Решение №12 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 1115/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено Решение №144 от 20.08.2013 г. по гр.д.№ 156/ 2013 г. на РС -Червен бряг и е постановено друго, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е признато за установено вземане на Г. А. Г. З. – от [населено място], Германия, чрез адв. В.Иванова -К. – АК – [населено място] срещу [фирма] – гр. 3986 лв. – неизплатено възнаграждение по Консултантски договор от 01.04.2005 г. за произведени от ответника 6799 бр. плетива за 2008 г. и 2 540 бр. за 2007 г., със законната лихва от 09.01.2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: