O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 23.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1531//2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 252/22.01.2018 год. от С. К. Д. и Ф. И. Д., и двамата от [населено място], [община] област Б. чрез процесуалния им представител адв. В. А.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 6236 от 08.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 369/2017 год. на ОС- Благоевград.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на районния съд ,с което са уважени обективно и субективно съединените искове на А. П. и З. П. по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че решението на въззивния съд е неправилно , неправилно е приложена разпоредбата на чл. 108 ЗС, както и тази на чл. 109 ЗС, без да са били налице предпоставките на закона за това, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за допустимостта да се приложи разпоредбата на чл. 109 ЗС в хипотезите на извършено незаконно строителство и неустановени действия , с които се пречи на упражняване правото на собственост, в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР 31/84 на ОСГК на ВС, Решение Nо 421/ 14.01.2011 год. по гр.д. No 928/2009 год. ВКС- II г.о., Решение Nо 74/ 13.06.2009 год. по гр.д. No 492/2009 год. ВКС- I г.о. и на основание чл. 280, ал.2 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. и З. П. чрез адв. И. П.- АК Б. се оспорва наличие на релевираните основания за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК поради неотносимост на посочените съдебни решение с фактите по делото и тяхното разрешение от въззивния съд, както и поради наличие на задължителна съдебна практика – ТР 4/ 06.11.2017 година на ОСГК на ВКС, която е в смисъла, в който се е произнесъл въззивния съд. Излагат се доводи за неоснователността на доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски в размер на 200 лв.
По делото от ответника по касация А. П. е подадена и „насрещна касационна жалба“, изцяло съдържаща доводи за неоснователността на доводите за неправилност на въззивното решение.
Съставът на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2 ГПК , както и доводи на защитата на ответниците по касация и предпоставките на чл. 280 ал.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, с които е разрешен гражданскоправен спор за собственост по чл. 108 ЗС и за неоснователно препятстване упражняването на това право по чл. 109 ЗС, поради което и се явява процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК доколкото поставеният правен въпрос – за приложение разпоредбите на чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС в хипотезите на извършено незаконно строителство и неустановени действия , с които се пречи на упражняване правото на собственост, е получил обстоен отговор с разясненията по ТР 4/2015 от 16.11.2017 година на ОСГК на ВКС, поради което не може да се поддържа довод за противоречие с решения на ВКС, постановени преди тълкувателното решение. Именно аналогична на цитираната съдебна практика и констатираните противоречия в решенията на съдилищата е причина да се произнесе ОС на Гражданската колегия и да даде категоричен отговор относно правилната съдебна практика по приложение на посочените правила. Обжалваното съдебно решение е съобразено с посочените разяснения, поради което и не са налице , визираното основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 , т.1 ГПК.
Не е налице и визираното основание по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидната неправилност на въззивното решение .
„Очевидната неправилност“ на въззивното решение , като основание за допускане на касационно обжалване предполага констатация на особено тежък порок на обжалвания съдебен акт, който да бъде установен от касационната инстанция, без да е необходим конкретен анализ или излагане на съображения за наличието на конкретни предпоставки за отмяна, така както са уредени с разпоредбата на чл. 281 т.3 ГПК.
Очевидната неправилност предполага тежко нарушение на закона – материално правен или процесуален или явна необоснованост инкорпорирани в атакувания съдебен акт. Такъв съдебен акт не би следвало да влезе в сила само защото страната касатор не е съумяла да обоснове някое от основания за допускане на касационното производство , установени с разпоредбата на чл.л 280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което като основание за допускане на касационното обжалване , очевидната неправилност е изведена наред с нищожността и процесуалната недопустимост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, постановен в противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилното възприемане на фактите по делото.
За да постанови обжалвания съдебен акт , въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение , между страните по реда на чл. 53 ал.2 ЗКИР( стара редакция ) в установителната част относно собствеността на спорните 15 кв.м. При разясненията на ТР 8/2014 година , постановено на 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС относно предмета на спора на тези искове , не може да се приеме за приемлива тезата на касатора , че силата на пресъдено нещо на предходното решение- това за установяване на грешка в кадастралната карта не следва да се зачита,тъй като няма за предмет спора за собственост, поради което и не може да се приеме , че обжалвания съдебен акт страда от тежък процесуално – правен порок, обуславящ очевидна неправилност в смисъла , посочен по-горе. В тази насока не могат да се приемат и доводите , касаещи евентуални нарушения на материалния закон доколкото не съдилищата не са приели доводите на ищците- касатори за придобиване на спорните квадратни метра по давност и за нарушаване правото им на собственост от страна на ответниците чрез незаконно изградената ограда между двата имота .
По искането за присъждане на разноски от стана на ответниците по касация. При изхода на спора в касационната инстанция , настоящият състав намира , че искането е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.С оглед на представения по делото Договор за правна помощ и съдействие АВ [ЕГН] ( л.14) това искане е основателно в размер на сумата 300 лв. ( триста лева).
По изложените съображения и на основания чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 81 ГПК , Върховният касационен съд- състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 252 / 22.01.2018 год. от С. К. Д. и Ф. И. Д. , и двамата от [населено място], [община] област Б., заявена чрез процесуалния им представител адв. В. А.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 6236 от 08.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 369/2017 год. на ОС- Благоевград.
ОСЪЖДА С. К. Д. и Ф. И. Д. , и двамата от [населено място], [община] област Б. да заплатят на А. Г. П. и З. В. П. сумата 300 ( триста лева) разноски за касационната инстанция.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: